Несломим дух и борбено момиче с нежна душа. За Евелина Николова няма нищо непреодолимо както на тепиха, така и извън него.
Бронзовата медалистка от олимпийските игри в Токио до 57 килограма в борбата бе гост в предния епизод на подкаста „За спорта без клишета“. Пред водещия Петър Бакърджиев тя пристигна с огромна колекция от медали, а във витрината й липсва само злато от голямо първенство, което мечтае да завоюва на олимпиадата в Париж догодина.
Признава, че загубата на нейната майка е най-тежкият период в живота й, а катастрофата, която претърпява в началото на своята кариера, не я отказва да покори първия си връх.
"Тези медали наистина са много ценни и много малко от хората, които са около нас, знаят реално каква е тяхната стойност. Нямах си и представа какво е борбата. Семеен приятел ме заведе в залата, просто за да изразходя малко енергия."
„След олимпийските игри догодина бих могла да се отдам на живота извън борбата. Бях се отказала от този спорт за няколко часа. Пред очите ми е картината как слязох от тепиха и вървейки по коридора, се обърнаха и казах на моите треньори с абсолютното спокойствие, че повече няма да се боря и продължих, плачейки.
Сериозното ми отказване бе през 2018 година за няколко месеца. Ако тогава не беше личният ми треньор – Мирослав Гочев, който ме върна в залата, сега нямаше да ги има част от тези медали”, поясни тя.
„Може би през годините хората в борбата са свикнали България да печели много борбата и някак си го приемат за нормално, когато се върнем от голямо първенство с медали. Спортът е нещо, с което се чува името на страната ни. Една малка България се нарежда сред най-добрите в света.“
„Загубата на майка ми е много тежък период в живота ми. След това се събраха няколко години, които бяха тотална катастрофа. Първо загубих нея, след това имах тежка контузия, наложи се операция.
Оперирах се, върнах се и се възстанових. Последва следваща контузия и общо взето се събрах много трудно след това“, казва Николова през сълзи.
