Той може да говори за Стилиян Петров без да спира. И му е приятно. И се гордее, че го познава. Казва, че за бившия капитан на националния отбор, че е бил шефът на терена. Мъжкар, обичащ футбола и живота.
"За мен е голяма чест и изключително удоволствие да съм част от тази инициатива. Много хора откликнаха на нея. Това се прави за първи път в България, поздравления за Стилиян Петров, неговия екип и фондация.
Мисля, че сте стане голям празник. Това е една благородна инициатива, която може да подпомогне хората, които са в тежко състояние и най-вече да им даде чувството, че не са сами", каза в студиото на подкаста на bTV "За спорта без клишета" бившият национал и помощник-треньор на България Илия Груев.
"Видях кадри от българските терени и подкрепата за Петър Хубчев в последните дни, което много ме зарадва. Ние първо сме хора, а след това съперници. Трябва да отдадем заслуженото на тези хора", допълни 53-годишният Груев.
Кариера му минава през България, Турция и Германия, като играе за Локомотив София, Левски, Нефтохимик и Монтана, след което следват два сезона в Турция с екипа на Алтай, а след 2000 г. се премества в Германия, където за 6 години играе за Дуисбург, Юрдинген и Рот Вайс Ерфурт.
"Когато чуеш лошата новина, в първия момент ти става мъчно и тежко. Винаги сме имали честни отношения със Стилиян. Преди дни се чухме с Хубчев.
Казах му: "Винаги когато имаш нужда да поговорим, съм насреща." Това за мен е най-важното. Моралната подкрепа. Нещата стават по-лесни, въпреки че ситуацията е сложна. Всеки в такъв момент би помогнал, но защо се сещаме само в такъв момент?", пита двукратният носител на Купата на ПФЛ с Нефтохимик (1996 и 1997 г.).
А, ето какво си спомня от първата среща със Стилиян Петров.
"Запознах се с него в Монтана. Говорим за сезон 1995/96. Аз се прибрах от Турция. Разминахме се с Левски и отидох в Монтана, треньор беше Митко Алексиев. Един месец само тренирах, след като ми се забави "жълтата карта". Отборът тогава беше много сериозен. Игра финал за Купата на лигата.
Би ЦСКА в София, ако не се лъжа. С нас тренираха няколко юноши, един от тях беше 17-18-годишният Стенли. Алексиев каза, че вижда в него добра перспектива. Оставаше с мен след тренировките.
Искаше да се учи и да тренира. Питаше ме какво може да направим двамата. Възпитан, с обноски и поведение. В един мач играхме заедно - за Купата с Черно море в Монтана.
