"Толкова много съм дала на спорта, толкова компромиси съм правила и съм пропуснала в личния си живот през последните години, че сега искам аз да се отблагодаря на родителите ми.
Както те са ми помогнали и са ми дали път. Без тях, яз нямаше да съм тук сега. Всяка седмица са събирали стотинки, за да дойда в София и да имам храна.
Баща ми е най-големият ми фен, той живее с мен и с волейбола. 4 години страда ужасно, че не може да ме види в националния отбор. С пенсии и заплати трудно се живее тук. Искам да съм им полезна и да съм спокойна, че те ще живият добре".
Така започва разговора ни с Добриана Рабаджиева, която е гост в епизод 72 на подкаста на bTV "За спорта без клишета".
Снимка:
Евгений Милов
Родена е в разложкото село Годлево, но е обиколила целия свят. Казва, че е късметлийка.
През новия сезон отново ще играе в Бразилия. В началото на юли бе представена официално от гранда Дентил/Прая.
31-годишната Рабаджиева се подвизава в южноамериканската страна и през 2020 г., като бе част от Минас, а след това и от Сеси Бауру в Сао Паулу.
В Дентил/Прая нашето момиче ще играе заедно с бразилските националки Аденизия, Лорена и Тайнара.
190-сантиметровата универсална волейболистка е продукт на школата на ЦСКА. Освен в Бразилия е играла зад граница още в Китай, Русия Азербайджан, Швейцария, Турция и Италия. За последно бе в руския Казан.
"Съжалявам, че няма да играя в Русия. Много ми хареса там. За 4 месеца там, единственото, което чух за войната е "военно положение". По никакъв начин не сме се чувствали застрашени, нито е имало пропаганда", разказва Доби.
