Публиката иска успехи, но волейболът ни е далеч от това, което трябва да бъде. Думите са на поредния гост в подкаста "За спорта без клишета" - треньора Радослав Арсов.
Последният е сред героите от златното поколение, завоювало световната титла за младежи в Кайро (Египет) през 1991 г. Кариерата му продължи и като треньор - изведе френския Нанси от аматьорските нива до евротурнирите при жените, преди да поеме втория отбор на руския Локомотив Калининград.
Арсов заяви, че спортът няма да стигне доникъде с шуробаджанащина.
"За съжаление, темата за условията в българския волейбол е тъжна. Комплименти за хората, които се борят с това нещо, но няма да стане. Има някакви проблясъци, но такава е действителността, трябва да се борим с нея. Публиката иска успехи, което е нормално, но те няма как да се препокрият със случващото се във волейбола ни. Общата картина е далеч от това, което трябва да бъде.", започна Арсов.
"Когато си доказан специалист в някаква област, а не си попадал случайно в някакви проекти, можеш да даваш идеи и определения. Уважения към члена на Управителния съвет - Димо Тонев, който подкрепи Лоренцо Мичели при избора му за национален селекционер. Уважавам го като бивш волейболист и капитан в миналото, но когато човек не е написал едно нареждане в клубен отбор и дава определения, това не го разбирам. Аз не му давам акъл за управлението на хотелиерския му бизнес. Никъде няма да стигнем с шуробаджанащина."
"Близо 18 години живях във Франция. Така се стекоха обстоятелствата, че открих едно място, на което ми е много хубаво и ми даде абсолютно всички условия за работа. Чувствам се много добре, още февруари месец ми предложиха да продължа в този проект, който започнахме и се развива много успешно. Прецених да остана в този отбор, защото има много неща да се случват тепърва. Имах и други предложения, но реших, че това е моето място и едно предизвикателство."
"В Русия всичко е уредено и информацията е много малка, от това което се знае в България. Държавата се развива със страшни темпове, разполага с изключителни мегаполиси. Когато отидох в Калинингард, мислех, че ще срещна руйна. Попаднах там благодарение на Пламен Константинов, който направи връзката и доста неща в Русия.", допълни той.