Дни делят Александър Везенков до дебют в първия официален мач с екипа на Сакраменто от новия сезон в НБА. Българинът се представя силно в контролите до момента, а отзвукът за него в американските медии е повече от положителен.
Екипът на bTV Спорт пък единствен успя да заснеме специално интервю с най-добрия играч в Европа преди той да отлети за своя нов дом отвъд океана. Това се случи в края на лятото, а днес, в чест на Везенков и на всички, които обичат баскетбола, ви припомняме какво ни каза тогава Саша:
Понеделник преди обяд. Паркираме пред залата в Ботевград половин час преди уговорката с най-добрия спортист на България и без всякакъв коментар: категорично най-добрият играч в баскетболната Евролига през последния сезон – Александър Везенков.
Ето го и него. 15 минути по-късно.
"Подранили сте", изрича момчето, благодарение на което България фигурира върху картата на един от най-популярните отборни спортове по света и благодарение на което България отново ще я има и там, за където десетилетия ни се струваше немислимо, че български крак може да стъпи – НБА.
Скромен. Небрежен. Здраво стъпил на земята.
Слиза от съвсем обикновен автомобил, който си шофира съвсем по свой осъзнат избор в последните пет години, откакто заигра в Олимпиакос. Не, че не може да си позволи пет пъти по-скъпа кола.
Може, но не му е на всяка цена.
Снимка:
Евгений Милов
Крачи с кецове в ръка, бос, по джапанки.
Движи се бавно, поздравява всеки, който застава на пътя му.
Но е сериозен. И умислен. Това са последните му дни на родна земя. Скоро ще полети към един нов свят и ще се завърне обратно у дома след има-няма 10 месеца.
Първите 15 минути са за снимки с местни деца и техните родители, дошли да се щракнат за спомен и да го поздравят.
Чинно подписва купчина свои плакати, които ще отидат за спомен в две от училищата на Ботевград – градът, в който през 80-те години на 20 век друг Везенков е безпощаден на терена – баща му.
Сашо Везенков печели три титли и три купи с Балкан преди да потегли към Кипър с първата вълна наши елитни спортисти, получили разрешение да се състезават в чужбина през лятото на 1989-а.
Везенков-старши се установява трайно в Никозия, а там се ражда и бъдещата голяма звезда на българския и европейския баскетбол – Александър.
Именно Сашо Везенков е неотлъчно до своя син.
Не говори много, но присъства и от това по-важно няма. Двамата са изключително близки, а Везенков-старши винаги е бил хем най-голямата опора на своя наследник, но и неговият вечен най-тежък критик.
"Ще се върна след малко", това са следващите думи, които чуваме от Александър, който вече е обул чисто нов чифт чорапи и вече е по маратонки.
Време е за работа във фитнеса.
Неотлъчно до него са двама души – треньорът Иван Коцев и баскетболистът на Балкан Николай Грозев. Те му помагат в подготовката това лято. Заедно с тях е и Александър Гавалюгов, който скоро също отлита надалеч – в академия на НБА таланти в далечна Австралия.
Настроението е носталгично. И емоционално. Но работата трябва да върви.
За четвърти път в своя баскетболен път, Александър Везенков потегля към чисто нова дестинация, започва битката за своето име и за своята чест отначало.
Преди 5 години, когато не беше навършил 23, напусна Барселона, където никога не получи шанс да докаже себе си и се премести в Атина, за да стане част от Олимпиакос.
В началото и там беше кошмар, но с цялата смелост на сърцето си, с всичката воля и характер на рода Везенкови, Саша се пребори и се превърна в душата и в огъня на този велик отбор.
Преди 9 години, едва на 19, талантливото хлапе, което вече беше събрало на опашка за себе си европейските грандове, пое от любимия му Арис Солун към претенциозната Барселона.
С много надежда и с детската наивност, че ако наистина си добър и се трудиш здраво, то няма начин да не се получат нещата.
Е, в Барселона не се получиха, но вече никой не си спомня за този клуб в семейство Везенкови.
А в Барселона със сигурност има поне 1-2 за уволнение (ако все още са там – б.а.), защото с типичната си своя надменност са изпуснали „златното пиленце“.
Когато пък е само на 14 (Везенков е роден на 6-и август 1995 г. – б.а.), качествата му са забелязани от скаутите на Арис, които съзират в русокосото и синеоко момче от Никозия нещо голямо.
Трудно убеждават майка му, че Солун е най-доброто място за него, но вслушвайки се в нея, Арис избира най-доброто училище за Везенков, защото „образованието е най-важно“.
"Всеки път е различно. Едно беше, когато бях на 19 и потеглях за Барселона. Друго беше, когато бях на 23 и отивах в Олимпиакос. Сега е несравнимо. Вече съм на 28, а колкото по-нагоре стигам, толкова по-трудно става и толкова по-високи са очакванията към мен. Не се страхувам, тръгвам със спокойно сърце за НБА", споделя Везенков.
След 45 минути във фитнеса, предимно упражнения, за да събуди тялото си, за де разтегне и да загрее, Саша се връща в баскетболната зала. Днес тренировката му е сравнително лека. Ще има само стрелба.
Следват нова порция автографи и кратка, но много вълнуваща и емоционална среща с президента на българската федерация по баскетбол Георги Глушков.
Легендата, който пръв проправя пътя на България в НБА през 80-те години, когато подписва с Финикс Сънс, е дошъл в Ботевград със скромен подарък, но от цялото си сърце:
Златна баскетболна топка. Надписва я знаково: "Бъди все по-голям."
И после като започна да стреля този Александър Везенков… няма край. Само начало.
Не броим опитите му към коша, само гледаме как с всеки следващ се отдалечава все повече и повече назад, зад разчертаната от него линия за 3-те точки, но според НБА правилата.
