Ботевград диша с баскетбола от десетилетия. 7 пъти Балкан е шампион на България.
През последните 48 часа градът има още един повод за празник. Александър Везенков спечели Евролигата с Олимпиакос и накара сърцата на ботевградчани да туптят още по-учестено.
Причината? Везенков-младши всяка година прекарва време сред легендите на Балкан и феновете на баскетбола.
"Клуб 54" не е просто обикновено заведение в Ботевград. Там атмосферата е пропита с любов към баскетбола, спомените за славните времена и мечтите за нови покорени върхове. По стените – естетика, в разговорите – емоции.
От години бащата на Александър Везенков полага неимоверни усилия да съхрани паметните мигове от историята на Балкан.
Снимки с шампионските отбори са закачени навсякъде, а под тях – картини. Среща на спорта и изкуството.
Среща там си правят всеки ден и съотборници на Везенков-старши. А от неделя насам те имат още една причина за радост.
"За Ботевград феновете, поддръжниците на Сашо са много и горе-долу Олимпиакос е единственият отбор в Евролигата, който България поддържа най-вече", споделя Емил Йонов - трикратен шампион с Балкан.
"Сашко цяло лято е тук, всяко лято стои в Ботевград, тренира тук, среща се с всички фенове, много често е и гост на този клуб. С присъствието си той е страхотно момче", добавя Николай Пеев, също три пъти печелил шампионата.
Прегръдката между баща и син в Атина е с по-специален заряд. Това потвърждава и съотборникът на Сашо Везенков от шампионския отбор от 1989 г. - Петър Клечков:
"Аз също съм баща и знам какво е. Това е една бащинска прегръдка, която е обич, любов и вече вижда как той е постигнал това, което желае".
Павлина Маркова е барманката на "Клуб 54" и ежедневно посреща с радост всички, които нарича "семейство".
А коя ли е най-любимата ѝ снимка?
"Тази, която е с Марин Грухлански, защото Сашко е лъчезарен. Излъчва една много красива личност. Аз много ѝ се кефя (на снимката) и си я гледам постоянно".
"Герой! Герой!" Това са първите думи на инженер Марин Грухлански. Той не е играл баскетбол в Балкан, но този спорт и приятелите му му носят огромна радост. Така е и преди месеци, когато Александър Везенков се снима с внуците му.
Той също гледа финала срещу Реал Мадрид. Как се усеща такава победа ли?
"Радост... Радост…", не успява да сдържи сълзите си той. Не прави и опити. Защото тези сълзи са от радост. "Това е труд!... Близо 20 години труд!", показва уважението си той.
Ясен Павлов е на 10 и не са му нужни много думи, за да изрази кой го е вдъхновил. Блясъкът в очите и усмивката му говорят достатъчно:
"Щастлив съм и съм горд с това, че е българин. Бих искал да подражавам на него."
И това – преди да сподели, че други примери за подражание са Леброн Джеймс и Майкъл Джордан.
"Силно се надяваме да се опази от контузии. Той всичко останало си го има – има безспорните качества на лидер и всичко останало да ни радва", каза Бисер Иванов, който е дошъл със семейството си да наблюдава плейофния двубой между Балкан и Локомотив Пловдив.
"Гледах мача, вълнувах се страхотно и наистина най-сетне сбъдна мечтата си това момче, което заслужава всичко", казва пред камерата на bTV с широката си усмивка Тина Димитрова - спортен директор на Академик Бултекс и дългогодишен треньор на деца със специални образователни потребности.
А Ботевград ще продължи да пази любовта си към Александър Везенков, за чийто триумф ще бъде намерено място и за нова снимка в "Клуб 54". Със същото вълнение, с което беше скандирано името му в залата.
