В продължение на повече от половин век той оставя следа както на терена, така и край него – първо като футболист, а след това като треньор.
Израства близо до "Герена", когато той все още не съществува, а легендарният Георги Аспарухов отбелязва последния си гол срещу него. Великанът сред българските треньори Стефан Грозданов празнува 80 години днес!
Гледайте специалното му интервю пред bTV утре - 14 март, в предаването „Тази Събота“.
22 години на терена и още толкова край тъчлинията – кариера, посветена на футбола и на много клубни цветове. Днес един от най-уважаваните футболни специалисти отбелязва 80-годишния си юбилей.
„Аз съм роден близо до стадион "Герена", почти. Там, още преди да стане стадион, беше една градина, в която се опитвахме някоя ябълка или някоя диня да си приберем. И не можехме друго да правим, освен да играем от сутрин до вечер футбол“, споделя рожденикът пред bTV.
Стефан Грозданов е като всички деца тогава – закърмен с любов към спорта, а най-хубавите му спомени са от кварталните мачове като малък.
„Ние се родихме с футболната топка и тя беше постоянно с нас. Дали ще бъде в училището, в училищния двор, дали ще бъде на улицата... Тя се разделяше на две – едната страна срещу другата. След това едната улица срещу другата улица. След това едната махала срещу другата махала и така – една непрестанна битка“, разказа Грозданов.
Започва пътя си от школата на Левски, но намира мястото си във Велико Търново, където с екипа на Етър изиграва над 150 мача.
Част е от едно от най-славните времена на отбора, когато през 1974 г. се изправя срещу Интер Милано в турнира за Купата на УЕФА, а излизането извън България е привилегия.
„Първите врати, които се затваряха и се отваряха, ги видяхме във Верона. Имаше един – той вече не е между живите, Бог да го прости – който няколко пъти отиде към вратата и тъкмо да влезе, тя се затваря пред него. Беше много смешно, защото ние седим отвън и го наблюдаваме как иска да влезе нашият приятел и съотборник. И най-накрая успя, понеже влязоха едни туристи с куфари“, спомня си бившият треньор.
Мачовете срещу любимия му Левски винаги са били тръпка, а легендарният Георги Аспарухов – Гунди отбелязва последния си гол срещу Грозданов и неговия Етър.
„Аз специално не съм влизал никога грубо, когато се е падало да играем. Не съм бил груб, защото някакъв респект имах от него – честно, срам ме беше да го ритам“, разказа той с уважение за Гунди.
„Ние го пазехме със Стефан Чакъров, който беше другият централен защитник на Етър. Двамата, каквито и футболисти да бяхме, скачахме много добре – а той половин метър над нас. Това не мога да го забравя, защото веднага след това стана тази катастрофа, която покруси цяла България...“, спомня си Грозданов за последния гол на Аспарухов.
След края на кариерата си започва работа в музей, но именно там осъзнава, че все още не е приключил с футбола.
Грозданов има над 200 мача като треньор, а най-славният му период е с Локомотив София, когато постига 8 поредни мача без загуба в Европа – рекорд за български отбор в евротурнирите.
„В Локомотив, когато отидох, по различни причини бяха им отнели точки, бяха някъде към последните места – почти готови да отпаднат. Това не е само мой успех, това беше успех на феновете, на ръководството, на играчите. Приятни моменти бяха“, разказа той.
Освен футболист и треньор, Стефан е и баща. Двамата му синове израстват с любовта към спорта, която той им предава. В дома му футболът винаги е бил водещата тема, а първородният му син Божил се ражда в ден, когато баща му отново е на терена.
„Тогава играхме с Черноморец Бургас. Той е незабравим този момент, не можем да го забравим. Победихме с 3:0. И след това дойде новината. И, разбира се, веднага след мача започна и тържеството, което завърши в много ранни зори.
Малкият ми син, Данчо, беше по-запален по футбола. Той игра и футбол, и то на горе-долу прилично ниво. Игра в „Б“ група, след това отиде в Италия. Неговата страст към футбола му се отрази и след това в работата му като коментатор. За него се сещам, че той още от малък коментираше мачовете по радиото“, сподели Стефан за своите синове Божил и Йордан.
