В Чили тенисът е национална гордост, история на велики победи – и тежест, която следващите поколения трябва да носят.
След ерата на Марсело Риос, първия №1 в света от Латинска Америка, както и триумфите на Фернандо Гонсалес и Николас Масу, които донесоха олимпийско злато на страната, летвата за всеки следващ тенисист беше издигната почти невъзможно високо.
Именно в тази среда израства Пол Капдевил – играч, който така и никога не достигна блясъка на големите звезди.
През май 2009 г. Капдевил достига най-високото класиране в кариерата си – №76 в света. За повечето тенисисти това би било огромно постижение. В Чили обаче стандартът вече беше различен. Сравненията с Риос, Гонсалес и Масу бяха неизбежни – и... безмилостни.
„До 25-годишна възраст толкова често ми казваха, че съм слаб играч, че в един момент сам започнах да вярвам“, признава Капдевил години по-късно. „Но когато погледна цялата кариера, знам, че нямам от какво да се оплаквам.“
Зад думите му стоят повече от десетилетие в професионалния тенис, 10 Чалънджър титли и стабилно присъствие в топ 150 на света. Турнирите от второто ниво се превръщат в неговата сцена.
Най-близо до голям пробив на ATP ниво Капдевил е през 2009 г., когато достига полуфиналите в Ещорил. Той записва и четвъртфинали в Мемфис, Вашингтон, Индианаполис и Виня дел Мар, а на двойки печели титлата във Виня дел Мар през 2007 г. заедно с испанеца Оскар Ернандес.
Истинската му стойност обаче се вижда най-ясно, когато облича националната фланелка. В продължение на десет години Капдевил е една от опорите на чилийския тим за "Купа Дейвис". Между 2004 и 2014 г. той изиграва 19 мача и печели 15 от тях.
Един от най-запомнящите се моменти идва през 2006 г., когато изненадва осмия в света Джеймс Блейк с победа на трева в САЩ. Три години по-късно Капдевил печели драматичен мач от пет сета срещу Щефан Кубек и запазва мястото на Чили в Световната група – момент, който чилийските фенове помнят и днес.
Кариерата му не минава без емоции. На "Ролан Гарос" през 2006 г. след изтощителна загуба от Марио Анчич напрежението прераства в словесен и физически сблъсък на мрежата. Инцидентът завършва с глоби за двамата.
През 2014 г., едва на 31 години, хронични проблеми с гърба и спад в ранглистата го принуждават да сложи край на кариерата си. Последният му мач е на Чалънджър турнира в родния Сантяго. Решението е и лично – желание да бъде повече със семейството си, съпругата и дъщеря му, докато очакват близнаци.
След тениса Капдевил успешно се насочва към бизнеса – в минната индустрия и недвижимите имоти. Но връзката със спорта остава. Той продължава да помага на младите тенисисти и има роля в развитието на Кристиан Гарин, който печели първата си титла от ATP през 2019 г.
Една от най-любопитните истории, които Капдевил разказва, е свързана с младия Новак Джокович – много преди сърбинът да стане легенда. Двамата вечерят в Германия, а Джокович има само няколко евро в джоба си. Въпреки това поръчва омар, пържола и вино, и уверено казва:
Сметката е 300 евро – и Джокович някак си я плаща. После добавя нещо, което Капдевил никога не забравя: „Ще бъда най-добрият, защото съм преживял неща, които ти не си. По време на войната трябваше да погребвам съученици...“
