Българският футбол загуби една от своите най-ярки и значими личности - Борислав Михайлов. Легенда на Левски, дългогодишен капитан на националния отбор и ключова фигура в най-големите успехи на българския футбол, той оставя след себе си наследство, което ще бъде помнено поколения наред.
Роден на 12 февруари 1963 г., Борислав Михайлов израства с футбола и бързо се утвърждава като един от най-талантливите вратари на своето поколение. Истинският му път към голямата сцена започва в Левски, където между 1981 и 1989 година записва 243 мача. Той се превръща в символ на сигурност, характер и лидерство.
С Левски Михайлов печели три шампионски титли на България – през сезоните 1983/84, 1984/85 и 1987/88, както и три пъти Купата на страната – през 1982, 1984 и 1986 година. В онези години той е не просто част от силен отбор, а негов гръбнак - вратар, който вдъхва увереност на съотборниците си и респект у съперниците. През 1986 година е избран за Футболист №1 на България - признание за неговата класа, постоянство и влияние върху играта.
След успешния си период в Левски, кариерата му продължава в чужбина – нещо, което по онова време е сериозно постижение. Той защитава цветовете на португалския Беленензес, френския Мюлуз, английския Рединг и швейцарския Цюрих, като междувременно има периоди и в Ботев Пловдив и Славия.
Най-ярката страница от неговата кариера обаче остава свързана с националния отбор на България. Със своите 102 мача, от които 60 като капитан - рекорд, който дълго време остава ненадминат - той се утвърждава като истински лидер на тима. Дебютира през 1983 година и в продължение на 15 години е неизменна част от представителния ни състав.
Борислав Михайлов е сред ключовите фигури в най-големия успех в историята на българския футбол - четвъртото място на Световното първенство в САЩ през 1994 година. В онези незабравими мачове той изиграва седем срещи и със своя опит, реакции и спокойствие допринася за историческия поход на "лъвовете".
През 1986 година участва във всички мачове на България на Мондиала в Мексико, където отборът достига до осминафиналите. Част е и от състава на Европейското първенство през 1996 година в Англия.
След края на своята състезателна кариера, Михайлов остава отдаден на футбола и неговото развитие. През годините заема редица ръководни постове, като от 2005 до 2019 година, както и в периода 2021–2023 година, е президент на Българския футболен съюз.
Под негово ръководство българският футбол преминава през различни етапи, но той неизменно остава част от усилията за неговото развитие и модернизиране. През 2011 година е избран и за член на Изпълнителното бюро на УЕФА - признание за неговия авторитет и принос на международно ниво.
Борислав Михайлов беше повече от велик вратар. Той беше лидер, капитан, човек с характер и силно присъствие - както на терена, така и извън него.
За феновете на Левски той ще остане завинаги част от „синята“ история, символ на епоха, в която клубът доминира и вдъхновява. За българските запалянковци той ще бъде завинаги част от отбора, който ни накара да мечтаем и да вярваме, че всичко е възможно.
Днес си казваме сбогом с човек, който остави дълбока следа в българския спорт. Следа, измерима не само в мачове, титли и статистика, а в спомени, емоции и гордост.
Поклон пред паметта на Борислав Михайлов.
