Един век гордост, успехи, медали и 5 олимпийски титли! Това е равносметката на първите 100 години за бокса: един най-успешните за България спортове. По случай годишнината, bTV се превърна в първата медия, която в общ репортаж събира и петимата майстори между въжетата, които изкачиха спортния Олимп.
Георги Костадинов, Мюнхен, 1972 г.
"Аз поведох хорото!". Така 52 години по-късно лаконично си спомня за своя олимпийски триумф Георги Костадинов. Триумф, който преминава през геройски спечелен финал с две счупени ръце.
"Изникват ми мачовете, които изкарах в Мюнхен, на стълбичката горе като се качих. Това е нещо уникално. Да се качиш горе, на Олимп, това е нещо, което малко хора могат да го почувстват и да го разберат! За мен беше истинско удоволствие да поведа хорото. Радвам се, че след мен имаше кои да продължат олимпийската история на България в бокса. За следващите 100 години дано да има още трима-четирима, които да спечелят олимпийско злато. Това са неща, които пожелавам на всеки един. Когато си горе, на Олимп, се чувстваш извънземен!"
Петър Лесов, Москва, 1980 г.
Осем години по-късно хорото е поведено от най-младия български спортист, печелил олимпийска титла: Петър Лесов. Едва на 19, Паганини на бокса, както е наричан заради дългите си и тънки пръсти, триумфира в руската столица. Едно русокосо момче от Раковски, което докосна върха. Лесов е вече 39 години в залата: 10 като боксьор и 29 треньор. Рингът е неразривна част от него самия: дори там разбира, че е станал баща.
"В такива моменти сълзите избиват отново. Това е голяма радост, големи спомени и съм много радостен, че можах да спечеля този златен медал. След това бях на ринга, когато разбрах, че ми се е родил син. И дойдох си, минах само да го видя през болницата и… ме пуснали да участвам на един турнир, и веднага заминах. Това ми беше – да мина през болницата. Боксът ми е в главата, в сърцето. Дори и без да гледам, като чувам ударите, мога да кажа дали ударът е с лява ръка или с дясна. Каква е комбинацията. Петър Лесов е боксът, но мисля, че и боксът е Петър Лесов."
Ивайло Маринов, Сеул, 1988 г.
Отново 8 години по-късно България има своя трети боксьор, който следва стъпките на своите предшественици. След Георги Костадинов и Петър Лесов, едно момче от Варна печели златния медал в Сеул: Ивайло Маринов. За неподражаемия си стил е избран за Боксьор номер едно на България за 21 век. И днес, на 64, Маринов демонстрира фантастична форма и си спомня за всички емоции, които му е донесъл боксът.
"Боксът ми е живота. Аз не мога без него. Олимпийската титла беше най-голямата ми мечта. Този спорт ми донесе радост, щастие. Чувам, че искат да го махнат от олимпийската програма. За мен това е безумие!“
Даниел Петров, Атланта, 1996 г.
Отново 8 години чакане и България отново има поводи за гордост на олимпийски игри със свой боксьор. Един от най-техничните между въжетата се качва на Олимп на най-успешните игри за българския бокс. Поглеждайки назад, Даниел Петров признава, че най-големият успех в живота му след децата и внуците му, е именно олимпийското злато.
