bTV Репортерите: Пътят на гигантите: Българската следа в сумото
Между България и Япония има повече от 8000 километра. Но понякога е нужна само една мечта, за да се построи мост между два свята.
В град, който никога не спи, съществува свят непроменен от хиляди години. Свят на правила и ритуали, на уважение, което не се изисква, а се заслужава.
Свят, в който двама българи - Калоян Махлянов Котоошу и Даниел Иванов Аоияма, записаха имената си със златни букви и изградиха мост между две коренно различни култури.
Япония – светът на цъфналите вишни, храмовете, чаените церемонии и сумото. Спорт, който повече от 15 века е част от историята и културата на страната. Тук сумото не е просто състезание . То е традиция. Ритуал.
История на Котоошу
Преди близо две десетилетия едно момче от великотърновското село Джулюница пристига в Япония като абсолютно непознат чужденец. Години по-късно Калоян Махлянов Котоошу достига ранг "Узеки" и го задържа за 47 турнира - исторически рекорд. Днес той е знаменитост в Япония и посланик на българската култура в Страната на изгряващото слънце.
"Предложиха ми да дойда на 10-дневен лагер. Преди 25 години Япония беше друг свят, много по-напреднал. Оставих родителите ми и всичко мило в България и започнах от минус. Върнаха ме в 18-ти век - лято, жега, бой с пръчки и нищо не можеш да кажеш. Това, което очаквах, нямаше нищо общо", казва той.
Котоошу превзема скоростно света на професионалното сумо. Само 11 турнира след дебюта си, през 2004 г., той достига до елита, като постига най-бързият възход в историята на този спорт.
С впечатляващия си ръст от 203 см Махлянов бързо се превръща в страшилище за съперниците и любимец на публиката. През 2008 година става и първият европеец, спечелил Купата на Императора.
На 20 март 2014 г., Котоошу официално обявява края на състезателната си кариера с баланс от 537 победи в елитната дивизия.
"Нямаше човек, който да е тренирал повече от мен, затова бях уверен в себе си. Това много ми помагаше в тежките моменти, защото чужденецът си остава чужденец", категоричен е той.
"Вече далеч от семейството ми разбрах колко е важно да цениш родителите си - какво са направили, за да постигнеш ти нещо. Като бях в България не можах да го разбера това нещо. Родителите ми са в България, приятелите ми са там. Поддържаме връзка, но аз се ожених тук, семейството ми е тук, животът ми е тук", добавя Котоошу.
Новата смяна
Въпреки това Калоян Махлянов решава да подаде ръка на други, тръгнали по неговия път.
Иван Благоев има зад гърба си участие в 10 европейски и 6 световни първенства . Двукратен шампион на Стария континент и бронзов медалист от световното при 100 килограмовите.
Симеон Станкович е световен и европейски вицешампион в категория до 115 кг.
За тях най-трудното предстои в школата на Махлянов "Нарутобея".
Най-титулуваният българин в професионалното сумо я създава преди 10 години, като става едва първият европеец със собствена академия и едва третият чужденец. Днес тя е дом на 13 професионални състезатели по сумо. Двама от тях са в елитната дивизия – Макуучи.
Историята на Аоияма
Даниел Иванов – Аоияма избира пътя на сумото за 15 минути. Толкова време е имал, за да вземе решението дали да замине за Токио, месец преди да навърши максималната възраст за присъединяване към професионалистите – 23 години.
"Не знаех какво ме очаква тук, не знаех каква ще ми е средата. Казаха ми само името на школата, кой е моят треньор и, че трябва да свикна с цялата система. Това, което очаквах, със сигурност не беше това, което заварих в Япония", разказва той.
"Първото нещо е, че не разбираш езика. Няма как да се разбереш с хората. Храната, обстановката, начинът на живот... Това започна от момента, в който влезеш в школата. Ти не си по-различен от тях! Започваш да живееш като тях. Дали ще свикнеш или не, това зависи от теб. Като чужденец, те ако правят нещо, аз трябва да го направя тройно, за да се докажа пред тях, пред треньора, през хората, които подкрепят школата", казва днес българинът.
Професионалния си дебют прави през 2009 г. под бойното име Аоияма, което в превод означава „Синята планина“. Името му е избрано заради невероятните му физически данни – той се превръща в един от най-тежките борци на дохиото, тежащ близо 200 килограма.
Изкачва се бързо по йерархията и достига до престижния ранг Секиваке – третия най-висок в професионалното сумо.
През кариерата си Иванов печели 4 награди за „Боен дух“ и престижната кинбоши за победа над действащ Велик шампион.
Днес Даниел вече носи името Иватомо Ояката и е част от японската федерацията по сумо.
Преди повече от две десетилетия един млад българин пристига в Япония, без да подозира, че ще промени историята на сумото. Днес неговото наследство живее в учениците му, в хора като Даниел Иванов - Аоияма и в следващото поколение сумисти.
Между България и Япония има повече от 8000 километра. Но понякога е нужна само една мечта, за да се построи мост между два свята.
