Само за една година американският фигурист Максим Наумов извървя път, който малцина биха издържали – от невъобразима загуба до сбъдването на мечта, споделяна цял живот с най-важните хора в живота му. Мечта, която той изпълни заедно с тях, макар те вече да не са до него...
В „зоната за целувки и сълзи“ на първенството на САЩ в Сейнт Луис Максим седеше сам. Докато всички погледи бяха вперени в екрана, очаквайки резултатите, той не го погледна нито за миг. В ръцете си стискаше стара снимка – двама усмихнати родители, хванати за ръце, а между тях двегодишно момче на ледена пързалка в Кънектикът.
Повече от 20 години по-късно това момче вече беше мъж. Максим вдигна снимката и я целуна тихо, почти шепнешком... Мигове след това арената избухна в аплодисменти – бронзов медал. Олимпийска квота. Милано/Кортина 2026! Преди точно една година животът му спря.
Родителите му – Вадим Наумов и Евгения Шишкова, световни шампиони и двукратни олимпийци – се връщаха от лагер за млади фигуристи в Уичита. Само три дни по-рано Максим бе заел поредното си четвърто място на националното първенство. Полет 5342 на American Eagle се сблъска с военен хеликоптер над река Потомак. Никой от 67-те души на борда не оцеля. Сред жертвите бяха и 28 души от американската спортна общност – деца, треньори, родители. Максим, който по случайност беше хванал по-ранен полет, остана жив. Но светът му се срина.
Той загуби родителите си. Загуби треньорите си. Загуби хората, които бяха не просто до него, а зад него – във всяка стъпка, падане, скок. В дните след трагедията фигурното пързаляне изглеждаше невъзможно. Максим е син на легенди.
Родителите му се преместват в САЩ през 1998 г., а той е роден в Хартфорд през 2001 г. Първите кънки слага на три, а на пет започва сериозни тренировки под зоркия, но обичащ поглед на баща си. Вадим превръща леда във вселена – всяка „планета“ е нов елемент, ново предизвикателство. Семейството живее за фигурното пързаляне. Има една мечта. Олимпийските игри. Мечта, която за миг се разпада над студените води на Потомак.
След месеци на болка и колебание Максим си спомня думите, които баща му често повтаря: „Трябва да се борим.“ Първата му крачка обратно на леда е на мемориалното събитие „Наследство на леда“. Той се пързаля на любимата песен на родителите си. Когато музиката спира, Максим пада на колене, разплакан. Публиката става на крака. Това не е състезание – това е прощаване.
И обещание. Той поема и ръководството на академията „Шампиони на утрешния ден“, основана от родителите му, и решава да продължи състезателната си кариера. Създава нов екип, ново начало.
Снимка:
Reuters
Лятото прекарва в Италия, в изолацията на планинско село, където ражда програми, пропити с болка и надежда. Музиката говори за загуба, но и за път напред. Кулминацията идва в Сейнт Луис.
Максим се пързаля със спокойствие и сила, каквито идват само след преживяна буря. След всяко изпълнение целува снимката на родителите си – сякаш им казва: „Виждате ли? Още съм тук.“ Бронзов медал. Първият му национален медал при мъжете. Олимпийски отбор. Когато получава якето на отбора на САЩ, очите му се пълнят със сълзи.
„Нямаше да седя тук без невъобразимия труд, любов и жертви на моите родители. Това означава всичко за мен. Това е мечта, за която говорехме всеки ден, година след година, откакто бях на пет и за първи път стъпих на леда. Знам, че ме гледат. Усмихнати и горди!“
Припомнете си във видеото материала по темата на Николета Маданска.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
