
Елизавета Иванова е уникален спортист: постигнала не малко в художествената гимнастика, а след това и в... триатлона - може би никой никога не е успявал да направи това.
Наскоро 30-годишната Иванова се класира за световното първенство по колоездене за аматьори в Австралия.
"В гимнастиката те хвалят, ако се състезаваш със счупен крак или треска...", започва историята си Иванова.
Началото
"Бях на 6. Последната ми година в детската градина - слагаха всички да спят през деня, а мен ме водеха на тренировка. Гимнастика, а след това и модерни танци. По-късно остана само гимнастика и на 7 години заминах за първото си състезание в Петрозаводск.
Бях възпитана да мисля, че спортът е като миенето на зъбите. Дори не мислех, че може да е различно или че може да се мине без него. Всеки ден ставаш и отиваш да си измиеш лицето. Така беше и с моите тренировки."
Няма медали от големи състезания, състезава се в руските шампионати и пътува до международни състезания. Първо е индивидуалистка, а след това влиза в ансамбъл.
"Гимнастиката е спорт, в който умението на треньора е по-важно от таланта на спортиста. Майка води 4-5-годишната си дъщеря на спорт, без да разбира в какво точно се забърква. И тази грешка по-късно може да коства кариерата на детето", убедена е тя.
Срещала е вече бившата треньорка на руския национален отбор Ирина Винер по състезания. "Сега си мисля: добре, че не попаднах в националния отбор, но поне не съм работил с Винер. Дори тук, в Мурманск, крещенето или хвърлянето на топка по дете е обичайно за всеки треньор. Готвихме се за руското първенство, влизам в треньорската стая, а там пет-шест души. В средата на стаята е поставен кантар, меря се и чувам: „Виж колко си дебела!"
И така стоиш сред възрастни, още дете, и всички не спират да повтарят: "Как може да ядеш толкова много", "Ужасна си"... Знаете ли колко години след това се опитвах да се убедя, че всъщност не съм дебела. Децата се разпадат психологически и е добре, ако това може да се поправи и предотврати. Ако зависеше от мен, не бих допуснал хора като Винер до деца."
Защо художествената гимнастика е толкова токсична?
"Защото има голяма конкуренция. Това е субективен спорт: погледнал си някого накриво, казал си нещо погрешно – и след това всичко веднага се предава един на друг, на треньора, на съдиите... И тогава всичко е много просто: някои хора виждат нечисти изпълнения и незавършени елементи, докато други - не.
Но треньорът се нуждае само от вашите резултати. Няма значение каква болка изпитвате или каква психологическа травма имате. Слаб, силен, със счупен крак или треска... трябва да направиш всичко 10 от 10", не крие грозната истина Иванова.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK