Има нещо извратено в художествената гимнастика. Прилича ми на онази моя омразна форма на ученическо изпитване – есето. Хубаво - имаш тема, знаеш, че задължително трябва да изложиш теза и да завършиш със заключение, но дали мислите ти са „верни“, зависи само от читателя.
Така е и тук – труд, тренировки и лишения, а дали печелиш? Това решава журито.
Всъщност има ли грешни и верни мисли? Има ли добри и лоши съчетания?
Риторичен въпрос за едни осем героини, които казаха „Сбогом!“. Цял живот те творят добри неща. Толкова прецизни, съсредоточени, отдадени на каузата да „напишат“ правилното есе пред журито.
Грешки не липсваха, късаха се страници, започваше се отначало, задраскваха се думи и цели изречения, но заглавието си оставаше едно и също – „Предизвикателсвото национален ансамбъл“.
Замисляли ли сте се някога колко е трудно да играеш в отбор? Дори да направиш най-доброто си представяне, някой друг може да те провали. А замисляли ли сте се колко е лесно да играеш в отбор? Дори да играеш зле, съотборниците ти могат да го прикрият.
„Цял ден се въртях, за да направя един пирует“ – думите са на усмихнатата Ренета Камберова и отлично описват цялата ситуация. Цял ден, цяла нощ, тренировъчен цикъл, живот с мисъл за съвършенство. Защото те носят в природата си желанието винаги да бъдат „правилни“.
Броим медалите, броим годините, но някак покрай тях забравяме да преброим и вдигането на главите след разочароващи представяния. Хилядите сълзи след неволни грешки, силата на болките от контузиите, децибелите в скандалите и нервите не могат да бъдат вкарани в статистика. Пречупената психика, дръпнатото ухо и острата дума остават зад кулисите.
Така и трябва! Нека не правим опити да оборваме мъдрия Достоевски и да оставим красотата да спасява света. А има ли по-прекрасно нещо от онзи момент, в който се разминават обръчът и топката или ярката лента лети от единия край на терена до другия. Има ли по-спираща дъха гледка от сълзите в очите на Цвети Стоянова при появата ѝ пред 14 000 души? И може ли някой да оспори, че Ина Ананиева и Илиана Раева са написали най-доброто „есе“, на което българската публика да се радва?
Когато милиони оценяват таланта ти, значи трябва да си повярваш. Когато решиш да сложиш и последната точка на листа, е важно да си уверен, че завършваш шедьовър! И те го направиха! Катрин, Елена, Ренета, Михаела, Цветелина Стоянова, Цветелина Найденова, Християна, Любомира, заслужавате „Отличен“!
