Тя се отказа. И не, не беше изненадващо. Кариерата на Любомира Казанова като титуляр в националния ансамбъл по художествена гимнастика продължи точно три месеца. Три месеца, но изпълнени с емоции и битки като за десетилетия.
Казанова беше дълго време част от ансамбъла, но не като основна фигура в него. Преди да влезе извънредно в състава, нейната роля в тренировките беше... тъжна. Представете си - пет момичета, които изпълняват своето съчетание на килима, и тя, която подскача встрани от тях.
Гледката приличаше на случка от детска площадка, при която децата си играят в пясъчника, но едно седи отстрани, без да го пускат в играта.
Просто такава е ролята на резервата.
Но Любомира знаеше, че нейният шанс рано или късно ще дойде - най вероятно след игрите в Рио. Обстоятелствата обаче решиха друго. Влезе в отбора във възможно най-тежкия момент. А оттам нататък историята е ясна за всеки, който поне малко се вълнува от спорт в България.
Казанова се справи...
Решението за отказването й е правилно и не е изненадващо. Да, звучи нелепо да си пенсионер на 20, но такава е спецификата на този спорт. Причините за оттеглянето могат само да хвърлят малка светлина върху това колко й е било напрегнато през тези три месеца - да се включиш в изцяло нов, обигран колектив, да бъдеш със счупен глезен и да играеш на върха на възможностите си, докато всички погледи са в теб и разбира се, да нямаш право да грешка.
И точно заради всичко това, Любомира е героят на този отбор. Защото, ако го нямаше успеха в Рио, вината щеше да е на... резервата – винаги така става.
Прекратяването на кариерата й в този момент е оправдано. Тя не е за новия отбор. Момичетата в него са неин антипод. Значително по-малки на възраст, с коренно различни антропометрични данни. До момента са били години наред заедно и най-важното, представете си как ще се чувстват няколко 15-16 годишни девойки, когато сред тях има една, която изпъква и като успехи, и като опит, и като популярност.
С отказването на Казанова момичета от ансамбъла окончателно слизат от сцената. Остава им само да си вземат наградата за Отбор на годината. Споменът за тях винаги ще поражда усмивки и приятни емоции.
И не само, защото успяха да напълнят най-голямата зала в България, да съберат на едно място толкова публика, колкото някои други национални отбори в колективни спортове не могат за цяла година.
И всички тези аплодисменти, и комплименти, които получиха, са на гърба на новите момичета... Те са едва в началото на спортния си път, но очакванията към тях отсега са за задължителни медали.
Напрежението върху тях ще бъде огромно. Просто стандартът на предшественичките им е много висок и предизвикателствата, с които ще трябва да се справят, ще бъдат двойни.
Освен със себе си, със съдийството и със съперничките си, новите ни грации ще трябва да надскочат летвата, вдигната изумително много от бившия национален ансамбъл.
Всичко започва отначало. По-трудно, отколкото някога е било, а най-важното оттук нататък ще бъде търпението.
