Снимка: БФС
„Българският футболен съюз изразява своето удовлетворение от удължаването на контракта с треньора на националния отбор и гледа с оптимизъм към предстоящите за България футболни битки по пътя към финалите на европейското първенство през 2016”, преди по-малко от година това гласеше официалната позиция на футболния съюз относно новата стара позиция на Любослав Пенев. Новината бе посрещната с адмирации от футболните фенове, тъй като само за година и нещо Любо направи истински отбор от една разпасана команда. И то отбор, който бе близо до класиране на Световното. Веднага ще ме атакувате – какви са тези хвалби, нали бихме само Армения и Малта и за малко да останем на последно място в групата? Да, завършихме предпоследни, но до предпоследния кръг можехме да се класираме на бараж. И то, подчертано на футболен език, пак казвам, че не просто няма нови момчета и не натурализирахме Меси, ами в националния ни тим бяха (а и все още са) същите набедени за мързеливци, пияници и скандалджии футболисти, заради които световната легенда Матеус събра багажа след по-малко от година на „горещия“ пост.
Е, дойде време „гледането с оптимизъм“ да се пренесе на терена. Днес за същия този тим и неговия треньор идва новото начало на старата битка. След точно пет неуспешни квалификации българският национален отбор по футбол отново ще се пробва за така мечтаното класиране на елитен форум. Миналата година сънувахме Бразилия, тази и следващата ще искаме да стигнем до Франция. При жребия по пътя към така ключовия за родния футбол „Парк де пренс“ извадихме малко късмет, но във всеки случай няма да ни е лесно – Италия и Хърватия са познати и достатъчно силни, със скандинавци традиционно не играем добре, но все пак ни се падна не Швеция, а Норвегия, а Малта и Азербайджан хем са екзотика, хем като нищо биха ни изненадали (миналата кампания Малта беше доста близо).
Колкото и да не ви се вярва, с азерите сме един зад друг в световната футболна класация на ФИФА. Като добавим към „равната нога“ и многото контузии, с които българският щаб ще трябва да се справя, гостуването в Баку изобщо няма да е протоколно. А после идва домакинство на Хърватия и гостуване на Норвегия. Още след тези три мача и преди изобщо да сме се пробвали да отмъстим на Италия, може вече да е ясно „кой кого“.
Едно обаче е сигурно още отсега – момчетата и Пенев са достатъчно мотивирани да „вземат нещо“ от тази кампания. Защото могат, защото е време и защото следваща за част от тях може и да няма. Да, отборът ни е сравнително млад, но дяволът е в детайла на точно това „сравнително“. Да, всички ще играят футбол и след 5 години, но Иван Иванов, Ивелин Попов, Георги Миланов, Станислав Манолев и компания ще са в зенита си точно в годините до Франция 2016. От друга страна, голямата пауза в появата ни на финали говори, че нивото е паднало достатъчно, че да не „мечтаем на едро“ – нека си го кажем честно, конкуренцията за Европейско изобщо не е толкова сериозна, колкото за Световно, а и механизмът за класиране в тази кампания не е толкова сложен и ограничаващ, както досега. Отборът ни от последната година е боеспособен и равностоен, няма „коне, които теглят каляската“, тя се движи добре и сама. Лидерът (както и трябва да бъде) е на скамейката и с мотивация, авторитет и високи цели прави така, че да можем да надиграем Италия. Сега имаме шанса да направим същото не само със „скуадрата“, но и с хървати, норвежци и малтийци... а с азерите още днес.
Какви са основните трудности пред Любо Пенев? Неопитни играчи – не мисля. Титулярни национали, които търкат скамейки в клубовете си – не всички. Тъпи жълти картони – Любо може да се справи с това и вече го прави. Играчи от Китай и разни втори и трети дивизии – пак не, кой би гарантирал, че в Китай, Серия В и втора Бундеслига подготовката е на аматьорско ниво, а в мачовете няма конкуренция?
Най-големият проблем на треньора се казва "Лудогорец". Не, не говорим за тима от Разград, а за модела, който от Разград взаимстваха от „столичните грандове“ и последователно наложиха до степен, в която всички плюс споменатите „грандове“ сляпо следват. Става дума за чужденците и ключовата им роля за резултатите на клуба – в Разград, в Подуене и в Борисовата градина те са твърде много. Което (може би) работи за съответния клуб, но пречи неимоверно на Пенев и неговия щаб. Защото няма как да намериш централен нападател, когато в родното първенство единственият титуляр реализатор на този пост е от Берое, а другият е натуарализиран бразилец. Хамза, Базяк, Буш и Жоаким – всеки един от тях (а и всички други подобни) вършат отлична работа за отбора си, но заради тях Венци Христов е 99-процентов титуляр, а следващият Любо прибира фланелката с номер 9 в шкафа и купува бял бус. Примерът естествено е условен, но моделът е толкова истински, че и селекционерът на националите и шефът на родния футбол в рамките на няколко дни призоваха за „поне 5 българчета“ на терена в родното първенство. Което по същество си е жива дискриминация, но пък в съвсем кратък срок ще доведе ако не до някакви резултати, то поне до възможност за избор на всички постове.
Липсата на точно такъв избор може да сложи точка на шестия ни опит за класиране. Точно затова контузиите на Иван Иванов и Ивелин Попов се приеха като толкова сериозен удар по тима на Пенев. И в нападение, и в защита положението не е никак розово – Бодуров започна трудно в Англия, а в горната половина на родното първенство няма една българска двойка защитници, които да посочиш за пример (то май изобщо няма българска двойка, но за това вече говорихме). В нападение ще чакаме изява от Мицански, Гълъбинов, Гъргоров и споменатия вече Венци Христов – все заместници или „зелени“ реализатори. Дано дефектът да се превърне в ефект и „жокерите“ да спечелят раздаването. Или поне първата ръка. Картите са в ръцете на Любо Пенев и неговите момчета, всичко зависи от тях.
