Футбола го прежалихме, в баскетбола се радваме на каквото дойде. Сега обаче посегнаха на волейбола. На волейбола! И с това ли трябва да се примирим?
От световния елит до боксова круша само за десетина години. Кой е виновникът? Последната резерва? Капитанът? Треньорът? Клубовете? Федерацията? Министерството? Държавата? COVID-19? Изтокът? Западът? Нещо отвъд Вселената?
Всеки по веригата ще прехвърля топката нагоре-надолу и ще разтяга локуми, докато не забравим какво всъщност сме попитали. Но да пропилееш цялата тази енергия, да разрушиш без остатък граденото с поколения - наистина е непростимо.
Какво им липсва на ангажираните със системата, наречена волейбол?
Талантливи деца? Стига глупости. Този спорт е в гените ни така, както онази бактерия е в киселото ни мляко. Та ние се раждаме с ръце, разперени за блокада. И вместо да проходим, бием сервис с отскок.
Струва ви се прекалено? Добре, вместо доказателство прегледайте класиранията на юношеските отбори през последните години. На 15, 16, 18 децата ни са супер и обират медалите по големите турнири. Какво обаче им причинявате после, когато стане наистина важно?
Условията ли са лоши? Е, стига вече и с това оправдание. С малки изключения клубовете и дори школите разполагат с чудесни или поне прилични зали, а "Арена Армеец" само чака да бъде изпълнена отново. Чака, но напразно.
Пари ли няма? И това не минава. Спонсори, общини, местен бизнес... В нашето първенство играят както родни, така и чужди национали. Американците, които на световното позабавлявахме около час и половина, изобщо нямат първенство. Някои наши клубове са с бюджети, достатъчни за пробив в Европа. Отделно много родители с радост плащат месечните такси.
Накрая май ще излезе, че всичко опира до работа и умения. Или по-точно до тяхната липса. Голяма част от треньорите - дори най-младите - изповядват волейбол от миналия век. А началниците - популярни все още като функционери и деятели - непрекъснато бръщолевят за волейболен продукт. Какъв продукт - да изгониш от трибуните и да докараш до отчаяние една от най-темпераментните и грамотни публики в света е углавно престъпление.
Кой и как да спре пропадането? Не знаем и не ни интересува. Само ни върнете волейбола. Оставете ни поне него.
