Драма, гонитба до последно и късен обрат - така приключи футболният сезон в Англия. Безсънна нощ и луди емоции след дълго очакване сложиха точка на надпреварата в Италия. Бой на президент и футболист, нефелно съдийство, расизъм и бойкот от трибуните - сбогом, мила родна картинка, издание 2021/22.
Раждането, битието, краят, стадионът и дори името на феномена "Царско село" не се нуждаят от допълнителни коментарни думи. Светът вече открито ни се смее за Стойне Манолов и Юсуфа Яфа.
Ето така ще ни запомнят и тази година. Не с рекордната серия на шампиона "Лудогорец". Не със синия възторг или червената покруса. Нито с авторитетен трансфер на роден национал. България е мястото, където през май си вкарват много, пропускат дузпи, а за капак се шамарят направо на терена. Но кои сме ние да се усъмним, когато УЕФА разполага с алармена система за проследяване на залозите.
Спортният ни уикенд щеше да е съвсем намръщен, ако ги нямаше Христина, Саша и Матей. Не прекалено, но достатъчно далеч от тук - в Белград и Любляна, те ни показаха своята съвсем различна вселена.
Александър Везенков стана първият българин на Final Four в баскетболната Евролига. Нещо повече - избраха го в идеалната петица за сезона в най-авторитетния турнир на Стария континент. Постижение за историята.
Христина Вучкова и Матей Казийски загубиха суперфиналите на волейболната Шампионска лига с италианските си отбори, но българските знамена и скандирания в залата тежат повече от всеки резултат. Ако човек прегледа визитката на Матей, направо му се завива свят. Многократен шампион на Италия, Европа и света. Най-добър, най-полезен, най-успешен.
Такава е нашата орис. Заклещени между срама и гордостта. Лашкани от "Царско село" до Саша и Матей.
