„Защо не може всички да са като нея?”
Тази мисъл мина през главата ми веднага след като Ивет Лалова се класира за финала на 200 м в Рио. Целеустремена, мотивирана и отлично подготвена, тя стори чудото! Българка е сред най-бързите осем на олимпийски игри! В една от най-жестоките и най-престижните дисциплини в историята на леката атлетика.
Подвиг, който си струва да бъде разглеждан отвъд емоциите и гордостта, които зажаднялата ни за спортна слава нация най-после получи от Бразилия. Това обаче не е просто финал, а триумф на атлетическата интелигентност и професионализъм. Това е връх, способен да изкачи единствено спортист, който познава до съвършенство възможностите си.
Пътят към този мечтан финал започна две години преди игрите. Още през 2014-а Ивет се оказа достатъчно далновидна, за да прозре, че постиженията на цветнокожите на 100 м се развиват главоломно – битка, която и най-талантливата атлетка от бялата раса е неспособна да спечели. Разумът я подтикна да избере промяната и да превърне в свой приоритет по-дългата дистанция в спринта.
В Рио Ивет показа желязна тактика. Прагматично се отказа от полуфиналите на 100-те метра – участие, което можеше да й донесе единствено умора и психическа обремененост. След това проведе брилянтно бягане в серията си на 200 м. Победи с аванс и с приличен резултат, което пък й осигури самочувствие и позиция в добър коридор за полуфиналите.
И там вече нашето момиче събра всичката сила и мъдрост, натрупани за своите 32 години. Бори се така, както ми се иска да виждам всички български спортисти – готови да посветят и последната им останала живителна сила в името на това на хиляди километри у дома, нечие сърце да се обърне от вълнение, някое дете, прилепило нос в екрана посред нощ, да пожелае утре да бъде като нея, като тях.
Смисълът е именно в това. В примера! Такива деца отчаяно ни трябват, ако не искаме съвсем да се затрием като спортна нация.
А, че Ивет е едно от най-вълнуващите явления в Царицата на спортовете, в това спор не може да има. Преди 12 години в Атина, едва 20-годишна, в зората на силите и на гребена на таланта, тя остана на косъм от медалите. Историята за адската контузия, която я връхлетя впоследствие и за нечовешкия дух, който прояви, за да се завърне на пистата, заслужава да бъде описана в учебниците по спортна медицина.
Ивет е вдъхновение и за съперничките. Част от момичетата, с които ще застане редом на финала утре през нощта, още не са ходели на училище, когато тя е била сред осемте най-бързи на олимпийските игри в гръцката столица.
Няма да е справедливо да очакваме от нея ново чудо в Бразилия. Нека бъдем реалисти, да спрем с прогнозите и да се зарадваме от сърце – на практика, Лалова вече е шампионка! На света не съществува по-ценна титла от тази на хорската любов. От Рио българката ще си замине с много повече фенове, отколкото някои многократни олимпийски златни медалисти биха събрали за цял живот усилия.
В света на консервативната лека атлетика, където всичко е подвластно на цифрите и където всичко се измерва до точност, Ивет тича в самостоятелен коридор. Нейният свят е различен – изпълнен с оптимизъм, жажда за битка, но битка, водена с чар, усмивка и харизма. Взети заедно, те струват в пъти повече от който и да е чифт бързи крака на стартовите блокчета.
Комплименти, Ивет! Ех, защо не може всички да бъдат като теб...
