на живо

Андрей Гълъбинов - българският италианец (ВИДЕО)

Историята на играча, който избра футбола пред волейбола, а след това вкара на Джанлуиджи Буфон

bTV

Това е историята на Андрей Гълъбинов - българина, който с труд и тренировки измина пътя от най-ниските нива на италианския футбол до елитната Серия "А".

Играчът на "Дженоа" избира футбола в детството си, въпреки голямата волейболна история на семейството му. Дядо му, на когото е кръстен, е известен състезател по волейбол, а баща му Асен продължава традицията. Майка му Полина Филипова също дълги години се изявява около мрежата. По пътя на родителите тръгва брат му Йордан, който в момента играе в италианския "Болцано".

Снимка: Instagram

Андрей обаче решава да се развива с топка в крака по примера на другия си дядо - Йордан Филипов, който е един от най-известните вратари на ЦСКА, пазил на вратата на "червените" между 1965 и 1980 година. Футболистът на "Дженоа" няма много спомени от легендарния страж, тъй като той си отива от този свят, когато Андрей е твърде малък.

"Баба ми ми е разказвала най-вече, че има много силен характер. На терена се е раздавал винаги и е бил един от най-силните вратари на неговото поколение", разказва Гълъбинов.

Снимка: БТА

Той обаче никога не е изпитвал желание да застане под рамката на вратата. Целта му е една - да вкарва голове за клубните си отбори и националния тим. Преди няколко кръга той прати топката в мрежата на легендарният страж Джанлуиджи Буфон от дузпа.

"Това е едно незабравимо чувство. Ако трябва да съм честен, бях спокоен. Вече знаех къде да бия дузпата, защото бях гледал предишните спасявания на Буфон. Преди да бия си говорихме с него за новия регламент за видеоповторенията, което въведоха в Италия", вълнува се все още Гълъбинов.

Нападателят се включи в кампанията на Българския футболен съюз за привличане на повече зрители по стадиона за мачовете на националния отбор и влезе в ролята на воевода. Това му донесло доста шеги от страна на тогавашните му съотборници в "Новара".

"Имаше бъзици, най-вече защото им разказах преживяването. За мен това беше много хубаво преживяване. Разказах им цялата история на войводите", сеща се Андрей.

За колегите си на терена, които го наричат Хълк или Животно заради физиката му, той не е чужденец.

"В моето лице те виждат не толкова българин, колкото италианец. Знаят всички, че съм от години в Италия и съм израснал там. Езикът, който ползвам, е италиански и не виждат в мен българска фигура, виждат италианска", разяснява той.

Снимка: Instagram

Въпреки че познава добре културата в страната, трудни моменти в кариерата му не липсват.

"Първите 2 години не можех да играя там, защото България не беше в Европейския съюз. Нямаше как да ме картотекират. А е още по-лошо като си в друга страна и толкова млад никой не те познава. Имам момче, което играе в Серия "С", с който се запознах миналата година. Живко Атанасов се казва той. Чуваме се с него и се надявам на това повече българи да успеят да играят в България", оптимист е нападателят.

Докосва ли често волейболната топка, колко татуировки има и защо София е любимото му място, чуйте от самия Андрей Гълъбинов в следващото видео: