Борбата с допинга се води от десетилетия. Въпреки огромните усилия на Международния олимпийски комитет и създадената през 1999 г. Световната антидопингова агенция, надпреварата за превъзходство и финансова печалба кара немалка част от спортистите да прибягват към използването на стимуланти. А случаите на положителни проби стават все повече.
„Парите влязоха в действие. Колкото повече медали взимат и колкото подобряват рекордите, толкова повече може би амбицията на тези състезатели да спечелят повече пари надделява... това води до тези положителни проби”, разказва олимпийската шампионка по гребане Румяна Нейкова.
Според последния доклад на Световната антидопингова агенция, през 2014 г. са били изследвани общо 283 304 проби в целия свят. 3866 от тях са се оказали положителни, или близо 1,5%.
„Очевидно навлязоха на пазара изключително много химически вещества, които обаче се оказва, че определено са с доста тежки странични ефекти или пък са с нежелани ефекти от гледна точка на спорта. Това е причината все по-често хора, занимаващи се с професионален спорт, случайно или неслучайно да попаднат в допинг скандал”, казва фармацевтът Антон Вълев.
В много от случаите на хванати с допинг спортисти, виновни са не самите те, а треньорските им щабове, които имат основна роля при избора на медикаменти за възстановяване и подобряване на физическото им състояние. Наказани обаче са само състезателите.
„В повечето случаи грешките се допускат тогава, когато треньорите сами изготвят системата за медикаментозно възстановяване. Нямаме случаи досега лекар да е сбъркал. Не е възможно да правиш спорт за високи постижения без да имаш много сериозен медицински щаб, без системата за медицинско възстановяване. Тя трябва да се изработи от специалисти. Имаме такива специалисти, но за съжаление голяма част от треньорите ни не ги ползват”, споделя министърът на младежта и спорта Красен Кралев.
Заради замърсена хранителна добавка през 2015 г. с положителни проби бяха хванати 11 от националните ни състезатели по вдигане на тежести. За 2015 г. пък положителните проби на български спортисти бяха общо 26.
„Дори и атлетите да са изрядни, допинг проверките от Световната антидопингова агенция няма да намалеят. Международната организация се издържа със средства, които държавите ѝ превеждат като дарения. България е една от страните, които осигуряват най-малко пари на УАДА – 22 хил. долара годишно, в сравнение с 2 млн. от САЩ. Ако проверките са еднакви, то разликата при налагането на наказания е значителна”, разкрива д-р Виолета Заркова – изпълнителен директор на Националния антидопингов център.
Олимпийската шампионка в тройния скок Тереза Маринова разкрива какво е чувството да си под 24-часово наблюдение. „Понякога се чувстваш като затворник. Ако те няма три пъти на посочен от теб адрес, естествено, това моментално води до наказание, без значение от причината. Не е приятно, в никакъв случай не е приятно”, коментира тя.
Именно постоянният контрол, на моменти излизащ извън чисто човешките разбирания, в допълнение с натоварения график и огромните физически натоварвания, все по-често се отразяват на психичното състояние на елитните спортисти. А без стабилна психика, успехите са невъзможни.
„Физическите постижения няма начин да не зависят от психическич статус, психичното състояние на спортиста. Вероятно, ако има някакви колебания в психичното състояние, хората се ориентират и се опитват да подобрят психичното си състояние, респективно да си осигурят по-добри физически постижения”, категорична е психиатърът д-р Анета Аничкина.
Маринова обаче е на друго мнение. "Аз в момента, в който стъпя на състезание, за мен не съществува нищо друго освен аз самата. Била съм на стадион със 120 000 души и не забелязвам нищо. Нищо не ми пречи, нищо не ме разконцентрира. Специално това за антидепресанти и разни медикаменти за психиката... аз лично смятам че това са единични случаи и не виждам как това е нещо, което ще помогне на спортистите”, смята тя.
Според фармацевта Антон Вълев именно елитните състезатели са предпочитани за тестване на нови психотропни лекарства. „Отдавна е известно, че стабилният атлет е този, който е психически стабилен. Но психическата стабилност е въпрос на доста по-сериозна подготовка. И нерядко фармацевтични компании, които разработват някакви лекарства от т.нар. група психофармака, т.е. лекарства, които повлияват психиката, използват спортисти като много добри тестови системи, за да се види при едни критични ситуации как би подействало. Вие знаете, че при спортистите нерядко се използват доста по-високи дози от нормалните. Т.е. един спортист е отлична система за тестване на едно потенциално лекарство, което след това да използваме при депресия например”, изтъква специалистът.
Всеки от големите допинг скандали в миналото неизменно води след себе си до десетки милиони печалба за фарамацевтичната компания, произвеждаща медикамента, станал причина за положителните проби. А забраната на едно вещество, винаги е последвана от търсенето на друго алтернативно такова.
Въпреки появата на все по-нови вещества и медикаменти, през 2014 г. добре познатите анаболни стероиди са били най-честата причина за положителните допинг проби. Те са присъствали в 47% от тестовете. В 15% от изследванията са намерени стимуланти. Диуретиците са 13%, а кортикостероидите са използвани в 8% от случаите.
В близко бъдеще случаите на хванати със забранени субстанции родни атлети може да намалеят още повече, ако българската допингова лаборатория получи лиценз от Световната антидопингова агенция. Тогава в нея ще могат да бъдат предварително изследвани препаратите, които се използват в националните ни отбори. До края на годината общата инвестирана в лабораторията сумата ще достигне 11,5 млн. лв.
Както у нас, така и в целия свят, допинг скандалите променят коренно отношението към уличените спортисти, дори и към големите шампиони. От идоли, те се превръщат в антигерои. Причината – обикновеният привърженик не може да пренебрегне чувството за измама.
От дълги години думата допинг е свързвана с вещества, медикаменти и химични формули. В бъдеще обаче те почти сигурно ще бъдат изместени от други начини за подобряване на човешките способности. Сред тях е електрическата стимулация на мозъка.
Бъдещето на борбата с допинга е неясно, а специалистите са раздвоени в мнението си по темата.
„Аз вярвам, че голяма част от елитните спортисти не използват забранени препарати. Има различни гледни точки. Вярвам, че може да има спорт без допинг”, оптимист е Петър Стойчев.
