Гейм, сет, мач. Григор Димитров тръгва към центъра на корта. Прегръща Ник Кирьос. Аплодират го 12 хиляди зрители в Синсинати, а моментът е исторически. Току що българинът е спечелил най-престижната си титла – първата от турнир Мастърс 1000. В трибуните се веят стотици български знамена.
Скандиранията „Гришо, Гришо” отекват в ушите на 26-годишния Григор. Твърде дълго чака този момент. Твърде дълго страда и лъкатуши в елита на световния тенис. Стига до осмото място в света (25 август 2014 г.) и се срина до 40-то (25 юли 2016 г.). Треньорите му идваха и си отиваха. Все нещо не стигаше, все нещо се сриваше, точно когато не бива.
В понеделник сутрин потегляме рано-рано за Хасково. Разстоянието от 200 км не се усеща. Минава бързо под знака на среднощните емоции, които ни подари Григор. На кортовете в родния му град в 10,00 часа кипи от живот. Малчугани размахват със стръв ракети, всички до един са гледали Гришо. Най-важният човек обаче – този, поставил за първи път ракета и в детската ръка на 3-годишния си син, го няма.
Цялото интервю с бащата на Григор Димитров - Димитър Господинов:
Димитър Господинов – бащата на първата ни ракета, едва ли е мигнал. Е, няма как да е спал, защото призори, часове след като синът му го е направил най-щастливия татко на света, е поел на път. Към Сливен, за участие с клуба си „Хасково 2015” в държавното отборно първенство за юноши и девойки до 18-годишна възраст.
Ами, потегляме и ние към Сливен. Още някакви си 100 км до там няма да ги усетим. Бързаме, за да се срещнем очи в очи с главния виновник днес България да се гордее с един от най-добрите тенисисти на планетата и да има спортист от световна величина.
Трудно го склоняваме да говори и да застане пред камера. Не обича. Бяга от медийно внимание, а и се оказва, че таи стара обида. Не се отказваме. Извиняваме му се за нечии чужди, не наши, но все пак, стари грехове и търпеливо изчакваме. Накрая този горд, но мълчалив баща, застава пред камерата ни.
„Нещата са прости. Трябва да дойде момента. Да повярваш в себе си. Трябва да следваш тактиката, да имаш търпение. Търпението, което и Григор усети в Синсинати. Въпросът е сам да усеща нещата, когато ги усети, от там нататък, аз знам какво може той”, гласят първите думи на Димитър Господинов.
Този човек не лети в облаците. Прекалено много изпитания е преодолял в името на това детето му да следва мечтите си в кервана на аристократите, макар и с български паспорт в джоба. Не спестява слабостите на сина си и нацелва право в десетката – непостоянството. Категорично опровергава „специалистите”, които всеки път, когато Григор се препъне обясняват за крехката му психика.
„Григор има желязна психика. Само хора, които не познават могат да твърдят обратното. Малцина обаче са наясно какво означава да водиш живот като един от голямото тенис-семейство”, категоричен е Димитър Господинов.
Чул се с Григор веднага след мача. Заедно със съпругата си засега нямат планове да пътуват за Откритото първенство на САЩ в Ню Йорк. Както обикновено, ще стискат палци за него пред телевизора. И ще държат под ръка мобилните си телефони.
„Уморих се от път. Докато беше малък Григор, пътувахме много и бях навсякъде с него. И сега, ако ми звънне, тръгвам веднага”, откровен е Господинов. Единственото, за което се моли на Господ е синът му да е здрав: „За всичко останало си има правилен момент.”
Стискам му ръката и му благодаря. За отделеното време. За откровените отговори. За истината – бащинската и треньорската. И за това, че уважи екипа ни, който вече трябваше да бърза обратно към Хасково, за да бъде навреме за централната емисия новини.
Още 100 км обратно към родния град, откъдето преди 26 години към световния връх потегли едно високо и талантливо момче, с родители, научили го, че не е страшно да имаш големи мечти. Страшно е да се уплашиш по средата на пътя.
Още 200 км обратно към София. Летят неусетно. Умора няма. Има удовлетвореност. От чувството за добре свършена работа и от срещата очи в очи с човек, поставил началото на нещо наистина голямо само с двете си ръце. И с ината си, че в Хасково може и да няма тенис-корт, но пък вярата, че голямото сърце в спорта доста често струва повече от големия талант.
