Скромният ансамбъл на Нова Зеландия не е сред претендентите за отличията на световното първенство по художествена гимнастика в София. В една различна надпревара обаче тимът е фаворит за златните медали. Специални по свой начин, с още по-специален капитан, шестте момичета са абсолютни шампионки в живота.
23-годишната Кейтрин Пейтън тренира гимнастика от 14-годишна, част е ансамбъла, който представя Нова Зеландия на световно и като всеки друг спортист мечтае за олимпийските игри в Токио през 2020. За разлика от всеки друг обаче Кейтрин Пейтън е с диагноза бъбречна недостатъчност.
"И двата ми бъбрека не функционират. В момента съм на периотенална диализа, която извършвам по 4 пъти дневно. Всяка една манипулация отнема по 30 минути. Ставам в 1 през нощта, после в 7 сутринта, в 1 на обед и 7 вечерта.", споделя грацията.
Когато е на 14, майката на Кейтрин дарява единия си бъбрек и момичето преминава трансплантация. След това се записва на гимнастика, в която е влюбена от дете, и в продължение на 8 години живее нормално. Тогава обаче бъбрекът се оказва несъвместим и се налага да бъде премахнат. Вече три години момичето търси нов донор.
"Беше много тъжно, защото след трансплантацията имах толкова много свобода. Почувствах се ужасно, отказах се от гимнастиката за 1 година, защото мислех, че не мога да тренирам вече. Но един ден си казах – искам да се състезавам. Отидох в залата, срещнах се с треньорката ми и й казах "искам да участвам в следващото състезание след 2 седмици" и го направих.
От тогава до сега Пейтън тренира 6 дни в седмицата по 4 часа дневно наравно с останалите.
"Доста е трудно, защото се изморявам много бързо, така че трябва да си почивам между съчетанията и да се уверявам, че не се пренатоварвам. Не е опасно, но ако не внимавам, мога да получа херния. Всъщност вече получих обаче беше малка и сега съм добре. Но наистина като цяло е безопасно.", добавя тя.
В гимнастиката състезателката намира своя начин да забрави за болестта и проблемите: "Това е добър начин да се разсея от всичко. Фокусирам се върху тренировката, съчетанията, върху това да давам най-доброто от себе си."
За да стигне до България ансамбълът на Нова Зеландия предприема 5-седмично пътешествие, преминавайки първо през Минск и Казан за Световните купи.
За целта Кейтрин трябва да пренесе 40 кашона с разтвор за диализа. В транспортирането им се включва целият отбор – всеки пренася по кутия, а останалите пристигат от Германия директно в Беларус.
"Това са торбичката и течността, които изсмукват всичко вредно от организма ми и след това се източват. Ако не направя диализата, започвам да се чувствам зле. Токсините започват да се натрупват, което е много лошо. Ако не я направя в продължение на две седмици, ще умра."
Кейтрин Пейтън определено е различна, но не заради заболяването си, а заради несломимия си дух, с който вдъхновява хората около себе си и онези, които научат историята й. Самата Кейтрин обаче приема нещата по съвсем различен начин.
"Да, казвали са ми, че вдъхновявам много хора, но аз просто правя това, което обичам. Имаме един живот, в който трябва да се възползваме от всяка възможност, която имаме. Ако обичаш нещо, трябва да се бориш за него и да го правиш. Е, аз го правя.", завършва смелата гимнастичка.
