Самолетна катастрофа в Колумбия отне 76 живота. На борда са пътували и футболистите на бразилския "Шапекоензе", сред които и бившият играч на ЦСКА Фелипе Машадо. Във въздушния ад са оцелели само петима.
Това е поредната трагедия, разтърсила света на спорта. Някога отборите не напускаха своя географски регион и мереха сили само срещу съперници, до които могат да се доберат с влак или автобус. Времената обаче се промениха драстично и днес тимовете понякога изминават стотици хиляди километри годишно. А това неминуемо повишава риска от фатални инциденти.
"Торино"
На 4 май 1949 г. самолет, превозващ футболистите на италианския "Торино", се подготвя за приземяване в едноименния град след пътуване от Лисабон. Разразява се свирепа буря. Ниската облачност и слабата видимост принуждава пилотите да се доверят единствено на очите си. По това време "Торино" е хегемон на Апенините и печели четири поредни титли в Серия "А". По време на катастрофата е само на четири мача от нов триумф. За зла участ самолетът се удря в една от стените на базиликата, разположена върху хълма Суперга. Загиват всички 31 пътници на борда, включително 18 играчи и двама треньори.
"Манчестър Юнайтед"
През 1958 г. футболистите на "Юнайтед" се връщат от Белград, където са играли срещу "Цървена звезда" в европейските клубни турнири. Самолетът каца в Мюнхен за зареждане с гориво. Следват два неуспешни опита за излитане заради проблеми с двигателя и влошаващите се атмосферни условия. При третия опит пистата е хлъзгава заради падащия сняг. Заради кишата машината не успява да набере скорост и се забива в оградата. Загиват 23-ма от общо 44 души на борда. Сред тях са осем футболисти.
Отборът по фигурно пързаляне на САЩ
През февруари 1961 г. отборът по фигурно пързаляне на САЩ се отправя към световното първенство в Прага в ролята на абсолютен фаворит за златните медали. След като известно време кръжи над летището в Брюксел, самолетът се удря в пистата и експлоадира. Оцелява единствено куче, пътуващо в товарното отделение. Сред загиналите са 16 фигуристи, още толкова треньори, официални лица, близки и роднини. Следователите не успяват да определят точната причина за трагедията. Световното първенство е отменено в памет на жертвите.
Тимът по американски футбол на университета "Маршал"
Трагедията, увековечена чрез филма We Are Marshall, се превръща в една от най-известните самолетни катастрофи в историята. През ноември 1970 г. футболният тим се прибира към дома след поражение с 14:17 от "Пиратите" в Северна Каролина. Атмосферните условия са ужасни, но въпреки това пилотите решават да кацнат. Машината обаче лети твърде ниско и закача върха на дърветата. Вследствие почти се преобръща, забива се с носа надолу и избухва в пламъци. Сред загиналите са 37 играчи, 8 треньори и целият екипаж. Град Хънтингтън е обвит от скръб и траур.
Женският отбор по волейбол на Пуерто Рико
При подготовката за игрите на Централна Америка и Карибския басейн в Панама през 1970 г. волейболистките на Пуерто Рико играят контрола с Доминиканската република. Самолетът им пада във водите на Карибско море малко след като излита от Санто Доминго. Загиват всички на борда. Капитанката Кармен Роса Сабатер вади невероятен късмет, като се прибира у дома ден по-рано.
Уругвайските ръгбисти в Андите
Това без съмнение е най-известната самолетна катастрофа, свързана със спорта. През 1972 г. уругвайският отбор по ръгби "Олд Крисчънс" пътува за мач в Сантяго, Чили. Самолетът с 45 души на борда - състезатели, треньори и фенове, се разбива в Андите на 13 октомври. При удара загиват една четвърт от пасажерите. 27 души оцеляват няколко дни в ужасния студ, по след това лавина убива още осем от тях. В крайна сметка двама от оцелелите си пробиват път в планината и успяват да извикат помощ. Премръзнали, прегладнели и без надежда за спасение, някои от оцелелите са принудени да прибягнат към канибализъм и се хранят с останките от мъртвите. 14 души остават живи в продължение на два месеца. Спасителите ги откриват чак на 23 декември...
Отборът по фехтовка на Куба
След като печелят куп медали от Панамериканските игри в Каракас (Венецуела), 24-ма членове на кубинския отбор по фехтовка пътуват към дома, за да празнуват. Те обаче никога не се прибират, заедно с останалите пасажери на полет 455 през октомври 1976 г. Малко след излитането от Барбадос експлоадират две бомби, скрити на борда. Първата унищожава системата за управление, а втората отваря дупка в корпуса и предизвиква пожар. Пилотите опитват да приводнят машината за ужас на стотици туристи на плажната ивица. Но планът им е невъзможен. Загиват 73-ма души. За атентата са арестувани четирима терористи, в крайна сметка са осъдени двама.
Баскетболният отбор на университета в Евансвил
През нощта на 13 декември 1977 г. баскетболният отбор на университета в Евансвил пътува за Нешвил, Тенеси. За съжаление никога така и не стига за мача си срещу местния тим. Малко след излитането пилотът губи контрол и машината се разбива. Оцелява само един член на отбора - Дейвид Фур, който се разболява и остава у дома. По смразяваща ирония на съдбата Фур и брат му загиват в автомобилна катастрофа само две седмици по-късно.
"Пахтакор"
През август 1979 г. футболният отбор "Пахтакор" Ташкент е единственият представител на Узбекистан, пробил до топ дивизията на СССР. Полетът за мача с "Динамо" Минск обаче завършва фатално. Самолетът се сблъсква с друга машина във въздуха над украинския град Днепродзержинск. Умират общо 178 души на двата борда, включително 17 футболисти на "Пахтакор".
Отборът по бокс на САЩ
На 14 март 1980 г. отборът по аматьорски бокс на САЩ пътува от Ню Йорк за Варшава, за да се подготви за предстоящите олимпийски квалификации. Тимът е пълен със страхотни таланти и бъдещи звезди на ринга. След комуникация с контролната кула относно технически проблем самолетът започва да пада по неизвестна причина. Машината се разбива върху замръзналото поле близо до полска крепост от 19 в. С огромни усилия пилотът успява да избегне сблъсък с поправително учреждение за юноши и девойки. Загиват 87 души, включително 14 американски боксьори.
"Алианса" Лима
На връщане от мач в местната перуанска футболна лига през декември 1987 г. лидерът "Алианса" Лима е опустошен от ужасна трагедия. Пилотът моли за потвърждение, че колесникът е отворен. След като го получава, се насочва към пистата. За съжаление обаче се движи твърде ниско, дясното крило се потапя в Тихия океан и машината се озовава във водата. Първоначалните данни са оскъдни, но впоследствие се разбира, че спасителната техника не е разполагала с гориво заради корумпирани служители. Търсенето на оцелели започва едва на следващия ден, намерен е само пилотът. Инцидентът отнема живота на 43-ма души, сред тях 29 футболисти, треньори, персонал, мажоретки.
Националният отбор по футбол на Замбия
В началото на 90-те Замбия е сред най-обещаващите тимове в Африка. Той се представя впечатляващо на олимпиадата в Сеул през 1998 г. и побеждава Италия с 4:0. През 1993 г. замбийците са фаворити за Купата на африканските нации и преследват първото си участие на световно първенство. При поредното пътуване от квалификациите за Мондиала - до Сенегал, десният двигател на самолета е обхванат от пламъци. Пилотът е принуден да го изключи, а машината губи мощност и се разбива. Загиват 30 души, включително 18 членове на отбора.
Хокеистите на "Локомотив" Ярославъл
В навечерието на сезон 2011/12 в руската елитна хокейна дивизия "Локомотив" лети за Минск за откриващия мач. Условията са добри и пилотът получават разрешение за излитане. Самолетът обаче така и не се отделя от пистата, забива са в една от кулите, избухва в пламъци и се озовава в близката река. Загиват 43-ма от общо 45 пасажери. Един от оцелелите също умира от раните си няколко дни по-късно. Единственият, чийто живот е пощаден, е бордния инженер Александър Сизов. Разследването установява, че първият и вторият пилот са фалшифицирали документи относно своята квалификация. Оказва се, че двамата са допуснали фатална грешка. За капак вторият пилот се е лекувал от нервни заболявания, не е имал право да лети, а в организма му е имало наличие на забранена субстанция.