Да израстваш под зоркия поглед на баща си у дома е нещо нормално, но това да се случва и на работното място - истинско предизвикателство. Изключителна рядкост са случаите във футбола, в които баща и син са треньор и футболист в един отбор. Такава участ са имали семейство Кройф, Малдини, Зидан, Фъргюсън.
У нас също има пример за такъв случай - Илиан Илиев и Илиан Илиев-младши от "Черно море". Бащата е бивш национал на България, участвал на световното първенство през 1998 г., направил паметни мачове с екипите на португалския "Бенфика" и родния "Левски", оставил голяма следа в историята на "Берое" като треньор (през 2010 г. печели Купата на България). В "Черно море" е начело на млад отбор, в който личи и името на сина му - Илиан Илиев-младши.
Младият Илиев дебютира в отбора през 2016 г., като заменя не кой да е, а едно от големите имена във футбола у нас - Георги Илиев. От тогава до сега той израства все повече. Утвърди се като титуляр при "моряците", заслужи си място в младежкия национален отбор, а доброто му представяне предизвиква интерес и от чужбина.
"Може би нещо тече в кръвта за футбола. Баща ми не ме е запалил. Аз сам реших да тренирам и никога не ми е казвал, че трябва да играя футбол, защото той е играл", разказва Младши.
"Не му давахме топка докато не почна да взима пластмасови бутилки и да ги подритва. Тогава вече решихме, че е време да му купим топка. Беше весело дете. Не сме имали проблеми с него. С времето така стана малко нервак, неща, които още и още не можем да ги махнем от характера му", потвърждава баща му.
Напук на мисленето, че щом баща му е треньор, то следва че за Илиев-младши всичко ще бъде цветя и рози, реалността е съвсем различна. Съотборниците му признават, че той е най-критикуваният и баща му не показва снизхождение, въпреки семейната връзка.
"Той е един от най-критикуваните от треньора. Шапка му свалям на малкия Илиянчо. Винаги съм му казвал, че щом тук е успял да надгради и израсне, навсякъде другаде ще му е по-лесно", казва Стефан Станчев.
"Той е най-често критикуваният и всички съотборници се опитваме да му даваме кураж, защото е по-млад и като има повече притеснения и критики, се затваря. Мисля, че характерът му е такъв, че го преодолява вече и показва какво може", потвърждава Васил Панайотов.
Всички тези моменти каляват характера на младия футболист, а и се превръщат в поводи за шеги и закачки от останалите от отбора.
Треньорът и футболистът са категорични, че е голямо предизвикателство да бъдеш в една съблекалня с човек от семейството. Споровете от стадиона се пренасят и вкъщи.
"Има някои случаи, в които той ми говори за някоя ситуация и аз му отговарям и той ми е сърдит. Има случаи, в които, ако не е доволен от моята игра, два-три дена изобщо не ми говори. Отивам на гости и все едно не съм там. Говоря си само с майка ми и сестра ми", смее се Младши.
Но темата, която кара треньорът Илиан Илиев да излезе от стаята, не е свързана с футбол!
"В момента, в който почнат да говорят с майка си за боя за коса и преставам да говоря с тях. Казвал съм им и на по-опитните футболисти. Вместо да говорим за футбол, те говорят за прически. Жена ми веднага контрира: "Ами ти като ходеше с обеца на ухото...". Бях в "Левски" 1991 г. някъде и бях с обеца. Казвам ѝ: "Така е, ама аз вече бях в "Левски", разказва Илиев-старши.
Колко трудно е да поддържаш баланса между личното и професионалното? Как футболистите на "Черно море" приемат тези отношения? И намира ли Старши място сред любимите треньори на Младши? Вижте във видеото!
Гледайте и обширно интервю с двамата на нашата страница във "Фейсбук" bTV Спорт от 16:00 ч. днес (7 февруари).
Снимка:
bTV
