Вдъхновение. Ежедневно. И целенасочено търсено. Пример. За хиляди, които й вярват и следват. Само във Фейсбук последователите на вдъхновителката на име Инес Субашка надхвърлят 36 хиляди, а наскоро на пазара излезе втората й книга.
За баскетболните среди Инес е позната като един от най-големите таланти, раждали се някога в женското направление. Баскетболът обаче е затворена врата за нея. Оставена в миналото и отдавна преодоляна болка.
Когато тежка контузия в рамото води до лекарска забрана да упражнява играта, момичето е съсипано. Но когато Господ затваря една врата, той задължително отваря друга. И пред Инес се отваря цял един нов свят.
Нейният свят. Свят, в който и двете й зали по кондиционна подготовка са пълни от жадни да бъдат като нея – усмихнати, щастливи от живота, удовлетворени от себе си и търсещи „звездовищност” (това е нейната запазена дума – б.а.) хора.
Потърсихме Инес, за да ни разкаже за силата. На човешкото тяло. И на духа. За това как един прекършен от загуби млад талантлив човек може да събере парчетата в себе си и да потегли напред. Да победи. Преди всичко себе си. А след това и всички, които е срещал по пътя си, но са го подминавали с надменното убеждение, че никога няма да стигне далеч. Защото е слаб.
Слаб не само физически, но и психически до преди година бе и най-голямата спортна гордост на все по-бедната откъм спортни гордости България Григор Димитров. Преди година той бе просто ужасно талантлив, с крехка физика младеж, на когото често му се схващат краката на корта и който се разплаква при всяка втора загуба в мач, който уж е държал в ръце.
„Психиката и тялото са неразривно свързани. Винаги, когато едното изостава, другото не може да реализира потенциала си. Умът просто дава посоката, а вече чрез тренировките и повторението, тялото успява да реализира тази цел, която сме си поставили. Двете трябва взаимно да се тренират”, категорична е Инес, която откриваме в новата й зала близо до Борисовата градина.
Младата жена е убедена, че човек трябва да знае цената на успеха, но винаги да е готов за загубата. Загуба, която не винаги може да носи само негативи, а напротив. Големият шампион трябва да умее да извлича позитивното от всяка ситуация.
„Много често се случва хора, които са талантливи и на тренировка се справят много добре, но после в състезанието се пречупват и губят от хора, които нямат толкова много талант, но които имат доста калена психика”, споделя Субашка.
За Инес процесът е дълъг, но победител от него можеш да излезеш само тогава, когато сам осъзнаеш отговорността си на зрял човек.
„Човек получава само нещата, за които може да носи отговорност. Понякога човек има нужда да има по-слаб сезон или да има един крах, защото това е като тест от живота, който ти помага да калиш тези качества у себе си. Успехът носи много отговорности, които много хора не могат да понесат. Те смятат, че е просто да бъдеш на първо място, но не е така. Има много отговорности и точно тази психическа натовареност. Първо трябва да калиш тези качества от себе си, за да можеш да носиш отговорност за успеха и чак тогава да го постигнеш”, споделя тя.
Също като Григор, който днес е смирен, пораснал и вглъбен в себе си, Инес постоянно катери своите си, малки-големи върхове. Дали ще хване колелото и ще се качи на Витоша, въпреки заледените и заснежени пътеки, или ще нарами раницата и ще потегли като на шега към любимия й Черни връх, значение няма.
Важно е движението. Крачките. Малките и големите. Тези, които правиш, когато си сам и когато е стръмно. И никой не те гледа. Никой не те снима. Един от най-обичаните и търсените кондиционни треньори у нас вярва, че търпението и постоянноството са най-преданите ти другари в процеса на израстването. Именно старанието и мъдростта, с които подхождаш към този процес, според нея дават разликата между посредствения спортист и големия шампион.
„Да излизаш срещу хора, от които се страхуваш, да се състезаваш и дори да губиш. Аз винаги правя паралел между тренировките и живота, както получаваш мускулната треска я получаваш, когато правиш нещо по-трудно в залата и тя е процес, чрез който ти надграждаш. Всъщност понякога загубата и тези емоции на разочарование и болка, които изпитваш са като мускулна треска на психиката”, казва Инес, която до преди да ни посрещне в залата си е вървяла на ръце – нищо, че някога лекарите й са й забранили далеч по-леки натоварвания на раненото й рамо.
Но как държиш нивото? Как, когато се качиш високо и всички очакват от теб да полетиш, ти успяваш да не паднеш в пропастта?
„Със сигурност е трудно да запазиш високото ниво и това е показател, че си стигнал доста нагоре. Всеки може да се докосне до успеха, но въпросът е кой се задържа там. Това вече показва, че разбираш себе си, играта и наистина имаш представа, как се случват нещата и че не е случайно да си додрапал до там”, смята Инес.
Не е случайно и че днес Григор Димитров е на 1/4-финал в един от най-силните тенис-турнири в цял свят - Откритото първенство на Австралия. Няма да бъде случайно и ако той стигне още по-далеч.
Колко точно?
Ами, зависи от малките крачки. За които говори Инес и които Григор прави всеки ден от доста време насам.
