Ние сме това, което са първите 7 години в нашия живот. България, това съм аз. Дължа всичко на България. Хората, които се отричат от България трябва да се замислят. Това каза в студиото на „120 минути” журналистът и писател Иво Иванов.
Той е емблематично име в българската спортна журналистика, въпреки че от четвърт век живее в САЩ. Уважаван е както от читателите, така и от тези, за които пише с уникалния си стил.
Авторът на „Кривата на щастието” заминава през 1990 г., когато завършва НСА. Целта – магистратура зад Океана.
"Първоначалната ми идея беше, че ще остана 2-3 години и за това се впуснах в пътувания. Исках да попия възможно най-много от американската култура и начин на живот. Купих една таратайка, „Шевролет Селебрити”, без гърне. Гърмях с нея по пътищата на Америка. Един механик се пошегува с мен, че това е прахосмукачката на Зевс."
Попитан за най-вдъхновяващата история, която може да разкаже в минута, Иванов отговори, че това е невъзможно, но все пак избра една: "Ще ви разкажа за едно сирийско момиче – бежанец, пътуващо в препълнена лодка до Германия. Налага и се заедно с други две момичета, също плувкини, да слязат от лодката, за да не потъне тя. Силата на духа и факта, че са плувкини помага на момичето до доплува до Германия. Там тя започва да търси басейни за да тренира. Забелязват я и ще представя бежанците по света в Рио. Ще се състезава под олимпийския флаг."
Това, според Иво Иванов, е най-хубавото нещо в днешния свят изпълнен с жажда за съревнование и броене на национални медали. Няма по-красиво от това да се състезаваш в името на спорта.
Вижте още във видеото:
