Първата българка със световен рекорд в родната лека атлетика - Йорданка Благоева, бе специален гост в рубриката "Големите" в предаването "120 минути" по bTV. Двукратната олимпийска медалистка в скока на височина си спомни за първите си години в спорта и сподели мнението си по нашумялата тема за отнемането на рекордите, поставени преди 2000-а година.
"В 8-ми клас отидох в гимназията в Монтана и изведнъж се чувствах затворена като в някаква кутия. Започнах да играя баскетбол, парашутистка бях - имам няколко скока и атлетиката така между другото. Най-интересното е, че ги биех момчетата на дълъг скок - най-вече на дълъг скок и на бягане. Те много ме мразеха. С какви ли не думи ме наричаха. След години много се смеехме, защото казват: „Данче, помниш ли как те обиждахме, пък сега се чудим как да кажем, че те познаваме", разказа Благоева.
"Ако разчитаме на допълнителни средства, не можем да постигнем големи резултати. Това е един от основните въпроси за допинга, защото тогава бихме хванали всеки от улицата и бихме го направили олимпийски шампион или световен рекордьор. Много е важен тренировъчният процес… Припадала съм на тренировка. Но явно има хора, които смятат, че трудът на треньори и състезатели може да се изхвърли с лекота. Мисля, че това никога няма да се случи. Не е редно трудът на децата да се омаловажава", добави бившата лекоатлетка.
Благоева сподели, че най-голямата радост в живота й не са титлите и медалите, а нейното семейство: "Пет световни рекорда, два олимпийски медала, но най-голямото богатство е, че успях през това време да родя двете си деца. Имам четирима внуци, чакам и пети тези дни. Тайно се надявам някой да тръгне по моя път".
Какво сподели легендарната ни лекоатлетка за онова "странно" падане на летвата на олимпийските игри в Мюнхен 1972 г., и какво означава за нея България, вижте в следващото видео:
