Футболист на България за 2014 година. Един от най-добрите вратари в груповата фаза на "Шампионска лига" - признание, получено от десетки специалисти в Европа. 35 изиграни мача от началото на сезона - 11 от тях в "Шампионска лига", 3 за националния отбор, 17 в първенството на България и 4 в турнирите за Купите на страната. 16 двубоя без допуснат гол.
Това са постиженията и статистиката на Владислав Стоянов само в последните осем месеца. Не само през тях, а и изобщо в изминалите няколко години вратарят на Лудогорец е доказал своята класа със стотици страхотни спасявания. Всички тези цифри и факти обаче не са достатъчни за титулярно място в националния отбор на България. Поне не и за важните мачове. Абсурдно, но факт.
Малцина са тези, които не са останали изненадани от появата на Николай Михайлов в стартовия състав за престижния двубой срещу Италия. Така беше и срещу Норвегия на 13 октомври, 2014. Тогава отново синът на Борислав Михайлов (президент на БФС) бе на вратата, а причината уж беше допуснатият от Владо Стоянов гол от далечно разстояние срещу Азербайждан (2:1). Или поне това беше оправданието за рокадата.
Още цифри. До двубоя с Норвегия Михайлов бе изиграл един единствен мач за турския Мерсин от началото на сезона! Общата бройка на двубоите му за последните 15 месеца беше... два (2)! Това обаче не спря Любослав Пенев да го предпочете пред Стоянов. Може би има логика и обяснение, които просто аз не разбирам.
Преди срещата с Италия ситуацията е променена. "Драстично". Михайлов вече е изиграл 12 мача за Мерсин - 4 в първенството (без победа) и 8 за Купата на Турция. Шест пъти е започвал като титуляр от началото на годината. Два пъти не е допускал гол във вратата си, а за сметка на това Бурсаспор му вкарва пет попадения в една среща. Формата на 26-годишния вратар се подобрява "рязко" и започва срещу Италия вместо Стоянов, който изглежда получава почивка след 1:1 срещу Малта на 16 ноември (преди пет месеца).
Тук е моментът да уточня, че това не е коментар, насочен срещу Михайлов или в защита на Стоянов. Михайлов няма вина за получената тежка контузия през лятото на 2013 година, която не му даде възможност да се бори за титулярно място във Верона. Той няма вина и за това, че получава шансове в националния отбор, както и, че някой го пуска да играе срещу Италия. Та кой не би искал да играе за страната си и да срещне един от най-успешните национални отбори в историята на футбола?
Стоянов може също да не е в най-добрата си моментна форма, но изброените по-горе цифри показват огромна игрова практика през сезона, а и все пак той е постоянен титуляр за тима си в почти всеки мач. Превърна се в любимец на футболните фенове у нас покрай мачовете на Лудогорец в "Шампионска лига". Но не с приказки и любопитен личен живот, а с фантастични спасявания на терена, под рамката на вратата.
По-правилно е да помислим кой е отговорен за вратарския пост в националния тим и кой преценява качествата на повиканите футболисти на тази позиция, избирайки титуляра за важните и маловажните мачове?
"Типично" за авторитетния пост на национален селекционер, след мача с Италия Ивайло Петев заяви убедително: "Аз не разбирам от вратари". Това е просто чудесно, сега стискаме палци това да не важи и за останалите постове на терена. Дори и това да бе опит за измъкване от ситуацията, Петев бе длъжен да бъде убедителен във версията си, макар и фалшива, а не да замазва положението по аматьорски.
Любо Пенев също нямаше ясна теза защо в Осло Стоянов се топлеше с одеяло на скамейката, а Михайлов бе на терена. Президентът на БФС също няма обяснение, но при него е някак си оправдано.
Треньорът на вратарите в представителния тим Любомир Шейтанов пое отговорност за решението за двубоя с Италия, но тук идва любопитна подробност, че той не бе в щаба на Пенев, а срещу Норвегия пак Ники бе на вратата... Дали мнението на селекционери и треньори в случая изобщо има някаква стойност?
А случайност ли е, че в момента Михайлов се нуждае от вдигане на реномето и пазарната си цена, а това пък може да се случи най-лесно с мачове за националния тим? И колкото и да ми се иска да избягам от роднинската връзка между президента на БФС и вратаря на представителния тим - някак си не се получава.
Но нека приемем и това за нормално стечение на обстоятелствата. Все пак живеем в България.
Още по-необяснима е реакцията на футболната общественост у нас, която си дюдюка, но не смее да каже нищо по въпроса. Темата се върти, но се подминава с лека ръка, спазвайки се митичният принцип "Кютаме си и си траем".
И на фона на всичко това продължаваме нетърпеливо да очакваме възраждането на българския футбол и класирането на националния тим за голямо първенство? Успех!
