Хокеят е опасен спорт. В България той не е особено популярен и за това се стига до прецеденти, като фразата "Играеш като момиче", която си е чист комплимент!
А причината е, че на пързалката у нас можем да видим един срещу друг да застават мъжки срещу женски отбори.
Всъщност единственият женски отбор по хокей у нас е... националният. За да поддържат форма и да представят България в международни срещи и на световно първенство (трета дивизия), тези дами са принудени да се противопоставят на леда срещу мъже. Те участват в Аматьорското първенство, където бутанията са забранени.
"Много нестандартно е за България. На леда сме, с шайби, с екипи, със стикове играем. Това е първото нещо, което прави впечатление на всеки, който е на пързалката", признава вратарят на тима – Паулина Георгиева.
За капитана на националния отбор – Стефани Стоянова, ледените "битки" с мъже са необходимото предизвикателство.
"Мъжете са си мъже. Много по-силни от нас като физическа култура, но сме свикнали и общо взето това вече ни е като рутина. Нямаме проблем да играем с мъже. Ние искаме да играем хокей. А хокеят е един за всички."
Тимът съществува от 10 години, а със задачата да бъде начело на националния отбор от 4 години се е заел Красимир Монов.
"Реших, че това е едно предизвикателство, което бих искал да поема, и да видя какво бих могъл да направя с момичетата. Наистина звучи много сериозно и невероятно. Трябва да водим някаква подготовка и нямаме избор. Мисля, че това оказва доста добро влияние на самото ни представяне по време на световното първенство с другите женски отбори. С някои от колегите съм си говорил и досега не съм чувал за такова нещо – техните отбори да играят срещу мъжки", казва той.
Има ли подценяване в мъжете на пързалката? Или напротив: битката се води на всеки сантиметър от леда?
"Идват с много хъс и много държат да ни бият. Много! Безкомпромисни са, а и според мен това е най-добре, защото не мисля, че е редно да гледат на нас като на жени. Ние по собствено желание излизаме да играем срещу тях в мачовете и не се предполага да искаме да има по-специално отношение", казва Стоянова.
Единственото притеснение на треньора е разликата във физическата сила. То обаче не стои на дневен ред пред момичетата, които са свикнали да се изправят срещу мъже.
"Общо взето аз започнах да играя първо с мъже, след това с жените. Така че за мен беше съвсем нормално. Не беше страшно все пак. Имаше един човек, който, като видя какви спасявания правя, се учуди. Дойде при мен, бутна ме, попита ме: „Жена ли си?“, защото наистина не можа да повярва какво се случва.“, признава вратарят Паулина Георгиева.
Колкото до мъжете, те признават, че все пак е странно да виждат срещу себе си на леда жени. Загубите от хокеистките от националния отбор не са приети лесно.
"Разликата е огромна при играта с жени, защото не си позволяваме грубостите, които – спрямо съперниците от мъжки пол, можем да правим. За нас е интересно и забавно да играем с тях. Случвало се е жените да ни победят и след това в съблекалнята обстановката е… бих казал – тягостна. Но продължаваме напред", признава с усмивка Александър Димитров.
Мъже срещу жени – кой печели?
"Жените. Независимо дали е на леда или извън леда", категорични са дамите. Мъжете обаче са на същото мнение:
"Добре, да кажем, че жените печелят. Те са победителки. Винаги жените са победителки."
Дали, защото го искат, дали защото са принудени от обстоятелствата, или и двете заедно: момичетата от женския национален отбор по хокей продължават своята неравна битка. Водят я със стикове и със сърце. И срещу силния пол, и с националната фланелка.
