На 29 март Красимир Балъков навърши 50 години. Легендарният полузащитник беше един от основните герои на лудото американско лято през 1994 г., когато националния ни отбор по футбол завърши на четвърто място на световното първенство.
За пръв път той отвори вратите на дома си и допусна телевизионен екип както в най-любимото си място, така и в съкровените си спомени.
„Имам оскъдни спомени от старата ми къща. Детството ми беше изключително динамично на фона на възможностите. Училище, а след това веднага в двора на „Вапцаров”. Беше зад нашата къща. Много често ни гонеха в следобедните часове между 2:00 и 4:00, защото не можеше да се рита, но ние си нарушавахме правилата и ритахме”
Най-големият подарък за бъдещата футболна звезда си остава брат му – Ивайло.
„Той ми е много скъп. Като малък доста често играх ролята на баща, защото родителите ми работеха и доста често сме оставали заедно, но сега вече е голям и може да се оправя сам”, шегува се Балъков.
Познанството му със съотборниците му в националния отбор Трифон Иванов и Илиян Киряков пък датира от ученическите години. В школото Балъков среща и първата си любов – Роси.
„Не знам къде е сега и нямам представа какво прави. Бяхме 16-17 годишни. Продължи до края на учебната година”, върна се в спомените си легендата на българския футбол.
Голямата любов обаче си остава коженото кълбо. Първите си стъпки на терена с „Етър” Балъков помни и до днес.
„Може да се каже, че гръбнакът на националния отбор беше от „Етър” – Илиян Киряков, Трифон Иванов, Бончо Генчев, Цанко Цветанов и аз. Оформяме една петица, която изигра доста важна роля”
Балъков преминава в португалския „Спортинг” Лисабон през 1991 г. и за кратко време става основен играч на „лъвовете”, с които пчели Купата и Суперкупата на страната през 1995 г.
„Там започнаха европейските ми успехи, защото в България бяхме затворени и нямахме много поле за изява. Още 1991-1992 г. „Абола” ме направиха футболист на Португалия. Няма да забравя срещата ми с Боби Робсън. Един невероятен човек и джентълмен”, споделя българинът, работил и с Жозе Моуриньо и Карлш Кейрош.
В португалския гранд Балъков играе рамо до рамо с друг български национал – Ивайло Йорданов.
„С него сме делели винаги стая. Няколко години после в националния отбор също. Имам много, много спомени и никога не сме се карали, уважавали сме се. Един невероятен приятел. Той тръгна по пътя на треньорството, дай Боже да има успехи”
Следва трансфер в немския „Щутгарт”. Халфът прекарва осем сезона в тима от Бундеслигата. През това време Балъков се превръща в любимец на феновете и в легенда на местния шампионат. Той записва 236 мача в елита на Германия, в които успява да се разпише 54 пъти. През 1997 г. добавя нов трофей в колекцията си – Купата на Германия.
Визитиката на Балъков се допълва и с 92 мача за представителния ни тим. Дебютира през 1988 г. Впоследствие участва на два Мондиала (1994 и 1998г.) и на едно Европейско първенство – 1996 г., а халфът е мостът между поколенията.
„Много голямо удоволствие изпитвах в този отбор. Аз бях един от малкото, които останаха в него и на базата на моя опит и авторитет 2004 и 2002 г. в квалификациите имахме хубави моменти”
На 29 май 2003 г. в Щутгарт пред близо 50 000 зрители на "Готлиб Даймлер щадион" Балъков прави официален бенефис.
„Този мач ще ми остане в съзнанието като нещо невероятно в моята кариера, защото никога не съм мислил, че може да бъде организирано такова нещо. Сега изпитвам чувство на задоволство, на признателност, нещо свършено, което е направено с едно голямо удоволствие”, оценява Балъков.
А сбъднал ли е мечтите си?
„Като малък имах различни мечти. Разбира се, когато започнах да играя футбол, исках да бъда в най-големия отбор в България. Минах през София, през ЦСКА за кратко и след 1989 г. започнаха нови мечти да излизат, тъй като се отвори света за нас, имахме други възможности”
С бившата си съпруга Татяна Балъков поддържа добри отношения. От нея той има две деца – Глория и Красимир-младши.
„Децата са живи и здрави. В Германия са. Всеки тръгна по своя път. Те вече не са малки. Дъщеря ми е на 26 години, малкият е на 21. Ицо (б.а. – Стоичков) скоро стана дядо, да му е честито. Като гледам не му е станало нещо, така че защо и аз да не стана”, гледа към бъдещето бившият халф.
Той е категоричен, че игнорира завистта и злобата. А в свободното си време разпуска с голф, тенис и поддържа формата си с много спорт.
Своя полувековен юбилей Балъков празнува с приятели във Велико Търново и София, а събраните средства от празненството дари за благотворителност.
„До сега се занимавах с лични ангажименти, а от зимата със заредена батерия ще се занимавам с моята любима професия – футболен треньор. Въпросът е къде? Само Господ знае. Ние треньорите сме така – идваме изведнъж и си тръгваме изведнъж”, разкрива плановете си за бъдещето Балъков.
Неизменно до него е и половинката в живота му – Кати, с която е заедно от 15 години.
„Срещнахме се и още от първия поглед започна да се усеща, че си пасваме и така от години сме един до друг. Изключително добра жена. Ценя характера ѝ, ценя това, което е всъщност и човек може да разчита на нея. Съвсем случайно се срещнахме, както стават хубавите работи. Вярвам, че има нещо, което ни движи напред и с позитивно мислене всички проблеми могат да се решат”, завърши Балъков.
