Ники Лауда, който в понеделник напусна този свят на 70-годишна възраст, беше трикратен световен шампион във Формула 1, директор в отбора на "Мерцедес" от 2012 г. и едно от най-големите имена в историята на моторния спорт.
Освен забележителен пилот, той беше и успешен бизнесмен - основа две авиокомпании и до края на 60-те си години често бе капитан на техни самолети.
Титлите, уменията и постиженията му на пистата ще живеят вечно в паметта на феновете на високите скорости. Но това, което винаги ще го отличава от останалите пилоти е непреклонността.
Отказът да се остави в лапите на смъртта.
През 1976-а, само година след спечелването на първата си световна титла, Лауда оцелява в една от най-ужасяващите катастрофи в историята на Формула 1. Болидът му се удря в предпазно заграждение на пистата "Нюрбургринг" в Германия и избухна в пламъци. Австриецът получава трета степен изгаряния по главата и лицето и се нагълтва с токсичен дим, който уврежда дробовете му. Получава белези за цял живот, а оцеляването му се счита за истинско чудо.
Само 40 дни след огнения ад Лауда се завръща на пистата с четвърто място на "Монца". До края на състезанието, незаздравелите рани по лицето му напояват с кръв предпазната му маска. Когато се опитва да премахне маската, се оказва, че тя е залепнала за превръзката и затова решава да я изтръгне с едно рязко движение.
Това се счита за едно от най-смелите действия в историята на спорта.
По онова време Лауда не показва никаква слабост, но по-късно в автобиографията си разкрива, че е бил страшно изплашен и едва се справил с шофирането.
"Не минава и ден без да си мисля за катастрофата. Такова нещо не се забравя. Когато бях в болницата и лежах безпомощен, а свещеник ми даде последно причастие, бях бесен и реших, че трябва да се преборя и да оцелея", разказва Лауда в документален филм за себе си.
След инцидента "Нюрбургринг" отпада от календара на Формула 1. Дълго време Лауда предупреждава за опасностите, които крият дългите 14 мили сложни завои покрай планинския масив Айфел. Според него спешните екипи са разположени на твърде голямо разстояние един от друг и всеки пилот, който катастрофира, е изложен на сериозен риск в една изключително опасна за спорта ера.
И се оказва прав. По незнайни причини губи контрол, забива се в огражденията и болидът му избухва в пламъци. Когато четирима пилоти успяват да го изкарат от болида, той е все още в съзнание, но вече със сериозни травми.
Лауда живееше с белезите и с липсващата част от дясното си ухо до края на живота си.
Злощастният инцидент се случва, когато Лауда се цели във втора поредна световна титла с "Ферари". Затова е твърдо решен да се завърне на върха, който в негово отсъствие е окупиран от британския пилот на "Макларън" Джеймс Хънт.
Съперничеството между Лауда и Хънт прави Формула 1 популярния спорт, който познаваме в момента.
В борбата им за надмощие на пистата има за всекиго по нещо, тъй като един аскетичен австрийски пилот на "Ферари", известен с точната си преценка и липсата на емоции, се изправя срещу красив британски плейбой в цветовете на "Макларън".
Катастрофата и вдъхновяващата непримиримост на Лауда придадоха допълнителен нюанс на забележителното му спортно съперничество с Джеймс Хънт през 70-те години на миналия век.
Преди последния старт в Япония през 1976-а Лауда води само с три точки пред големия си конкурент. В деня на състезанието вали като из ведро и австриецът отказва да кара заради голямата опасност. Признава, че се е паникьосал вследствие на тежката катастрофа, но по-късно твърди, че съжалява за решението си. "Ферари" опитва да го убеди да се състезава, но той отказва. Хънт завършва трети и печели титлата с една точка повече.
Съперничеството им бе пресъздадено на голям екран, но във филма те са представени като врагове, което всъщност е далеч от истината. Те са близки приятели. Толкова близки, че са настанени в съседни стаи през онзи последен уикенд в Япония. На сутринта преди старта, докато Хънт е в леглото с приятелка, Лауда влиза в стаята му и заявява, че ще спечели световната титла.
Легендарният австрийски пилот е единственият, ставал шампион с двата най-успешни отбора във Формула 1 - "Ферари" и "Макларън". Триумфира със "Скудерията" през 1975 г. и 1977 г., а с "Макларън" през 1984 г.
Има 171 старта, 25 победи и 54 подиума. 24 пъти е стартирал от първа позиция и има 24 най-бързи обиколки.
След края на кариерата си Ники Лауда се занимава с бизнес. Във Формула 1 е съветник на "Ферари", по-късно на "Ягуар", неизпълнителен директор на "Мерцедес" от края на 2012 г. Дълги години е анализатор на телевизия RTL.
През август 2018 г. Лауда изпада в критично състояние, с опасност за живота. Претърпява белодробна трансплантация, а операцията трае повече от шест часа.
В началото на годината той бе приет в болница заради вирусно заболяване. В неделя постъпи в частна клиника заради проблеми с бъбреците, където в понеделник е починал в съня си. Австриецът живя четвърт век след две бъбречни трансплантации.
Ники Лауда оставя втората си съпруга Биргит, с която имат близнаци Макс и Миа, родени през 2009 г. Двама сина от първата си жена Марлене Кнаус - Матиас и Лукас, и още един син - Кристоф, плод на трета връзка.
