250 кг битум, излят по течащия от години покрив на залата. 120 кг гипсова шпакловка, измазана във вътрешността ѝ, 120 кг грунд и латекс по стените, 5 кг блажна боя за освежаване.
И още: 1 тон дунапрен, с който са напълнени траповете, 45 кв. м постлан винил, повече от 20 кв. м татами. Закупена е и охранителна система.
Чисто и просто, това е сухата статистика на един треньор с голямо сърце – Йордан Рангелов. В рамките на три месеца той сътворява чудеса в залата по спортна гимнастика на ЦСКА в превърналия се в призрачен комплекс "Червено знаме” в София.
В средата на март, в разгара на извънредното положение, залата е унищожена. Запалена от вандали, които освен, че крадат кабели от мазето ѝ, изпотрошават от злоба и малкото останало здраво от материалната база, включително купите и медалите на децата от школата.
Подкрепен от родители, приятели и доброволци, Йордан Рангелов запретва ръкави. Зарича се в името на десетките деца, които тренират в ЦСКА, да се опита да превърне съоръжението в едно по-приятно място за всички тях. В рамките на 90 дни благотворителната кампания е подкрепена от стотици, които подават ръка.
Кой, с каквото може. Някои със средства, а други с... работна ръка.
Йордан Рангелов успява.
Днес залата на ЦСКА отвори отново врати. Преобразена, освежена и светла, ухаеща на блажна боя и на ново. След сериозна дезинфекция децата също отново са на тренировки. С нови надежди и с нови мечти.
Хубавата гледка от залата обаче не може да скрие грозната истина на вътрешността. Съблекалните на малките гимнастици тънат в мизерия, тоалетните, баните, санитарните помещения и треньорските стаи пък изглеждат като от филм на ужасите. Институциите нехаят, а държавата отдавна е забравила за съществуването на тази зала.
Има хора, които помнят. И докато помнят, гимнастика в ЦСКА ще има. За хора като Йордан Рангелов и като президента на клуба - дългогодишния национален селекционер Милко Танкушев и семейството му, не всичко е пари. Трябва и сърце.
