България има толкова много спортни таланти, че може да си позволи да ги раздава щедро и на останалите държави. От вчера една от най-големите ни надежди в джудото Бетина Темелкова официално е израелски гражданин.
Нещо повече. 20-годишната българка – олимпийска вицешампионка в кат. до 48 кг от младежките игри в Нянжин (Китай) през 2014 г., бронзова медалистка от световното до 18-годишна възраст в Маями (САЩ) през 2013 г., европейска шампионка от първенството в Бар (Черна гора) през 2012 г. и носителка на европейската купа за кадетки същата година, вече показа пред медиите в Тел Авив новия си паспорт.
Чаровната Бетина, която допреди да бъде принудена да напусне България и да потърси късмета си другаде, е на върха на щастието. Двете години, в които търпеливо своя миг, тренирайки упорито в Тел Авив и живеейки с туристическа виза, накрая й донесоха хепиенд. В Израел за нея се говори като потенциален медалист от олимпийските игри в Токио след 3 години. Тийнейджърката се подготвя като част от местния национален отбор, като през февруари прикова вниманието, достигайки до финал в местния шампионат при жените.
„Не се отказвам от България, отказвам се от управлението на българския спорт.” Болезнените думи, изречени от спортист №1 на Сливен за 2012 и 2013 г. дойдоха през лятото на 2015 г. Днес едва ли някой си спомня за тях, но тогава Бетина обяви, че напуска държавния тим, отвратена от мизерията, която тя и връстниците й са принудени да търпят и от лошото отношение от родната федерация – централа с бюджет по онова време от над 1 млн. лева.
Изборът на Израел не е случаен, а обикновено пътищата, по които тръгваме съвсем неочаквано, са белязани от любовта. Така е и при Бетина. Вече трета година нейното сърце принадлежи на голямата звезда на Израел и на европейското джудо – Барух Шамайлов, шампион на Стария континент до 23-годишна възраст, първенец на страната си при мъжете, бронзов медалист на планетата.
Той е човекът, заради когото българката напуска родината и се мести в Тел Авив. Той е човекът, който й дава кураж в мъчителните 24 месеца, в които не може да се състезава, докато израелската федерация се бори на всички инстанции да вземе правата й.
„Радостта ни е неописуема! Благодаря на всички, които не се отказаха от нас и ни помагаха, докато денят на справедливостта не дойде. Оттук нататък ние тръгваме напред и няма да има кой да ни спре”, написа Шамайлов във „Фейсбук”, след като местната преса публикува новината за готовия паспорт на половинката му.
Днес Бетина и близките й се усмихват. Тя - в Тел Авив, а баща й Венцислав – в родния им Сливен. Той бе първият, повдигнал въпроса за липсата на елементарна хигиена на лагерите на джудистите у нас, както и за кошмарното качество на храната, която получават децата, от които утре ще чакаме титли и медали.
Някой ден, при това неособено далеч, Бети наистина ще сбъдне детската си мечта за олимпийска титла. Но знамето, с което ще се загърне тогава на татамито, уви, няма да бъде българското...
