„О, Господи! Не мога да помръдна!”
Отчаяните вопли смразяват кръвта на студентите в калифорнийския университет по време на тренировка през април 2016 г. Джейми Нието, шампион на САЩ в скока на височина и участник на две олимпиади (четвърто място в Атина 2004 и шесто в Лондон 2012), хрипти безпомощно на пистата. Опитът му за задно салто - запазена марка на атлета, изпълнена хиляди пъти след успешен скок - завършва ужасяващо. 39-годишният Джейми се приземява върху главата си. Нещо изпуква зловещо, а дишането му става невъзможно.
Всички наоколо са в паника. Някой просто пищи, друг вади Библията от шкафчето си в съблекалнята, трети набира 911.
Нието се буди в болница в Лос Анджелис. Дотам го транспортират с хеликоптер, а въздухът постъпва в белите му дробове с помощта на тръбичка. Любимата му - Шевън Стодарт, също олимпийска състезателка по лека атлетика, но от Ямайка - нежно държи ръката му.
Тялото на Джейми е като безполезна черупка. Той не е в състояние дори да издаде звук. Може единствено да рони сълзи. Шевън също плаче безутешно.
„В един момент решихме, че го губим. Ядрено-магнитният резонанс обаче показа, че вратът му не е счупен, а гръбначният мозък не е засегнат фатално”, споделя мениджърът на Нието - Пол Дойл.
Предварителната диагноза - изместване на гръбначен диск и засегнати нервни окончания. След петчасова операция лекарите се въздържат от всякакви прогнози.
Лечението не се покрива от застраховката. Шевън стартира дарителска кампания и през следващите месеци спортисти, фенове и обикновени добри хора събират почти 100 000 долара.
Нието лежи 12 дни в реанимацията, още 8 седмици прекарва на легло в болницата. На втория месец чувствителността му постепенно се завръща, но пациентът все още не може да движи крайниците си.
Докторите дават само 30% шанс за пълно възстановяване.
„Първият ми спомен след онова салто са очите на Шевън. От този момент реших, че ще се върна към нормалния живот заради нея. През първата седмица опитах да се движа, но не постигнах нищо. Обърнах се към Господ: Боже, не ме оставяй в леглото завинаги. Молех се по 10 минути всеки ден.”
Преди игрите в Лондон Нието тренира 6 пъти седмично. А графикът на рехабилитацията предвижда 5 процедури седмично - в клиника под наблюдението на специалисти или в дома на атлета. „Когато видях, че той прави 22 крачки, само му казах: Ей, момче, искаш ли да се състезаваме? Но този път ще останеш втори”, спомня си Стодарт.
В хола му се появява плакат с цитат на Конфуций: „Няма значение колко бавно се движиш, най-важното е да не спираш”.
Всеки месец Нието увеличава броя на стъпките - 53, 80, 130. Паралелно Стодарт му помага да си мие зъбите, да си върже обувките, да използва вилица и телефон.
През октомври, 6 месеца след инцидента, Джейми най-после успява да направи нещо без помощта на Шевън. Както е в инвалидната си количка, отваря малка червена кутия и вади пръстен.
„Моята цел е да застана до теб на нашата сватба без ничия помощ. На този специален ден ще се случат специални неща. Сега съм на 60% от максимума, но няма да спра, докато не достигна 100%”, врича се шампионът.
Церемонията е насрочена за 22 юли.
Двамата се запознават през 2010 г. на кастинг за телевизионна реклама. Шевън получава ролята, а Джейми се шегува, че той е получил нещо още по-добро – любовта на живота си.
„Не искам да й бъда в тежест. Тя ме хранеше, обличаше, помагаше ми във всичко. Не се отделяше от мен. Но няма как да прекара живота си като патерица. Можем да живеем щастлив и пълноценен живот.”
На сватбата Нието прави 130 крачки без помощта на бастун или проходилка. По пътя към лимузината младоженците спират само няколко пъти - за да позират за снимка...
Olympian Jamie Nieto walks to his wedding after being paralyzed pic.twitter.com/2q35mByM0K
— Ramon Galindo (@RamonGalindoNBC) July 22, 2017
„Това е колосален ден. Аз съм благословен от Бога. Виждате само първия етап от пълното ми възстановяване”, гласи кратката реч на Джейми. Шевън му прави оригинален подарък - разходка до сектора за скок на височина. Нието е във възторг: „Готов съм за опитам отново. Единственото сигурно е, че повече няма да правя салто…”
