Герои има навсякъде. Някои получават нужното внимание, други остават далеч от светлината на прожекторите. Понякога ги откриваме там, където най-малко очакваме.
Какво всъщност е героизъм? Едва ли можем да дадем точно определение, защото не става дума за нещо, което можем да поставим в рамки. Най-общо казано, да бъдеш герой означава да защитиш вярванията и убежденията си, да рискуваш в името на общото благо.
Олимпийските игри в Рио все още не са започнали, но вече имат своите герои. Един от тях е д-р Григорий Родченков.
50-годишен, мустакат учен с посивяла коса – образът му не отговаря на представите ни за герой. Родченков работел за руската антидопингова лаборатория, но всъщност използвал знанията си, за да смесва забранени вещества с вермут и уиски. Нямало какво да направи, защото нарежданията идвали „отгоре”. До един ден, в който решил, че не може да продължава така... и поел огромен риск, издавайки цялата схема.
„Високопоставени лица от федерацията ми изпращаха списък с атлети, чиито проби трябваше да подменя. От самите състезатели пък получавах снимки с формулярите от деня, в който са били тествани, за да мога да намеря пробите им по-лесно.”, разказва Родченков.
„Получавах сигнал, обикновено около полунощ, и се отправях към стая 124. Първоначално тя беше склад, но впоследствие я превърнахме в лаборатория. Стая 124 се намираше до помещението, където се държаха официалните проби. Колегите ми подаваха чисти проби през малка дупка в стената, покрита с бяла пластмасова капачка. През деня пред нея слагахме дървен шкаф.”
Планът обаче срещнал подводни камъни. Шишенцата с пробите, производство на швейцарската компания „Берлингер”, били направени така, че веднъж запечатани, да не могат да бъдат отворени без капачката да се счупи.
За отварянето им пък се използвали специални инструменти, отново изработени от „Берлингер”.
„Получавах пробите, след което ги предавах на правителствен служител, според мен офицер от разузнаването. Той занасяше шишенцата в сграда наблизо и обикновено се връщаше до няколко часа с „готови” невредими проби. Останалото беше лесно...”, завършва изповедта си руският учен.
Шокиращата история, която Родченков разказа, ще намали броя на допингираните атлети на игрите в Рио. Усилията му със сигурност ще дадат кураж и на други като него да проговорят. Сега топката е в полето на Международния олимпийски комитет - да се уважи рискът, който хора като Родченков поемат, и руската федерация да бъде наказана сурово. Все пак правителство е участвало в схемата, министърът на спорта е избирал кои проби да бъдат подменени и кои не...
„Петчленна дисциплинарна комисия се зае със случая. Докладът е категоричен – става дума за безпрецедентна атака по почтеността на олимпийските игри. Нужните мерки ще бъдат предприети”, заяви Томас Бах – шеф на олимпийския комитет.
Руските лекоатлети бяха спрени от участие на Олимпиадата в Рио след разкритията за спонсорирана употреба на допинг, публикувани в доклад на УАДА през ноември 2014 г., първият от двата, посветени на измамите на руската федерация.
Кои бяха основните фигури в разследването, източникът? Отговорът: Виталий Степанов, бивш служител на руската антидопингова агенция и жена му Юлия – лекоатлетка, използвала допинг по разкритата схема.
Двамата тайно заснели как треньори и техните възпитаници говорят за измамите. Впоследствие записът стигнал до немския телевизионен канал ARD, който поканил семейство Степанови да разкаже повече. Излъченият документалният филм на журналиста Хайо Сепелт доведе до разследване и наказание на руските атлети.
Виталий и Юлия в момента живеят в САЩ. Напуснали Русия, защото се страхували за живота си, от реваншизма.
Герои като тях и д-р Родченков са златни медалисти на Олимпиадата, преди изобщо тя да е започнала. Те показват на своите колеги правилния път.
Международният олимпийски комитет е изправен пред най-големия допинг скандал в историята на спорта. Хората, осмелили се да проговорят за измамите, са затаили дъх, както и руските състезатели.
Бах трябва да вземе тежко решение, а разполага само с три седмици.
