Белгийката Марика Вервo, която спечели злато и сребро на параолимпийските игри в Лондон 2012 обяви, че Рио ще бъде както нейното последно състезание, така и последното й желание.
37-годишната атлетка страда от прогресивна миелопатия. Това е заболяване на гръбначния мозък. Тя споделя, че вече й е изключително трудно да се справя с болката и затова обмисля евтаназия.
„Боли ме всеки ден, има нощи, в които дори не мога да спя. 10 минути след като съм задрямала трябва да ставам за тренировка”, каза шампионката.
Участието на белгийката в Рио 2016 бе под въпрос, защото до скоро нямаше достатъчно спортисти, които да се състезават в нейната дисциплина: „Радвам се, че се събраха атлети за моята дисциплина на параолимпийските игри. Рио е последното ми желание. Тренирам сериозно, въпреки че трябва да се боря със заболяването си денонощно. Надявам се кариера ми да приключи с подиум в Бразилия”.
„След Рио ще сложа край на спортна си кариера, искам да видя какво ще ми поднесе животът и ще се опитам да се насладя на добрите моменти. Направила съм си списък с неща, които искам да направя преди да умра. Също така обмислям евтаназия”, разкрива Марика.
Всъщност това не е първият път, в който Верво отваря дума за евтаназия, но когато през 2008 г. споменава за нея никой не й обръща внимание.
Тази убийствена процедура е разрешена в Белгия от 2002 г., а в страната има около 1 400 случая на година. За да се изпълни обаче, трима лекари трябва да дадат своето разрешение за евтаназия.
Коя е Марика Верво?
Верво е родена в Дийст, провинция Фламандски Брабант през 1979 г. На 15-годишна възраст е диагностицирана с рядко дегенеративно заболяване на мускулите – прогресивна миелопатия, което скоро парализира тялото й от кръста надолу и я принуждава да седне в инвалидна количка.
Първоначално се занимава с баскетбол, но през 2004 г. се насочва към паратриатлона. Тя е двукратна световна шампионка, а през октомври 2007 г. участва в легендарната надпревара „Айрънмен” в Хавай, но състоянието й се влошава и приключва с триатлона. Още тогава споделя, че има подготвени всички необходими документи за евтаназия.
Безкрайните часове за лечение я отдалечават от спорта затова тя се насочва към друго занимание. Използва свободното си време, за да напише книгата „Спорт за всички”, чрез която иска да помогне на онези, които се намират в същото положение като нея.
Тази книга помага и на нея - тя превъзмогва болката и се връща към спорта. Насочва се към състезания с инвалидни колички от категория Т52, а успехите й не закъсняват.
На параолимпийските игри в Лондон 2012 тя печели злато в спринта на 100 м с инвалидни колички и сребро на 200 м.
Марика Верво има куче – Зен, което я придружава навсякъде: „ Благодарение на Зен мога да бъда самостоятелна, доколкото това е възможно в моето състояние”.
