30 август 1987 г. Стефка Костадинова прави нещо немислимо – прелита на 209 см на шампионата на планетата в Рим и поставя световен рекорд в скока на височина. Вече 30 години няма друга жена, която да повтори постижението й. Сега обаче то може да бъде заличено… по административен път.
В началото на месеца европейската федерация по лека атлетика официално предложи пренаписване на рекордите. Президентът на централата Свен Арне Хансен твърди, че само така ще бъдат разсеяни съмненията за употреба на допинг, които помрачават върховите резултати.
Официален мотив за радикалната реформа е фактът, че антидопинговите правила в миналото не са така строги както настоящите. Според предложението всички рекорди трябва да отговарят на четири основни изисквания:
1. За рекорд да се зачита само резултат, поставен на състезание от най-висок ранг.
2. Атлетът да е преминал определен брой допинг тестове 12 месеца преди реализиране на постижението.
3. Взетата допинг проба да се съхранява за повторно тестване за срок от 10 години.
4. Ако рекордьор даде положителна допинг-проба до края на кариерата си, върховото му постижение ще се анулира.
Според повечето състезатели и анализатори подобна идея е крайно несправедлива. „Тази логика за признаването на постиженията е добра занапред, но да заличаваш рекорди, защото пробата не се пази в продължение на 10 години е абсурдно“, убеден е статистикът и коментатор Иван Чешанков.
Проблемът е, че преди 2005 г. пробите не са били съхранявани за повторен анализ, т.е. постижението на Костадинова от 1987 г. на практика е предложено за заличаване. Самата тя отклони поканата ни за разговор и изтъкна, че темата е силно емоционална за нея. По-рано тя изрази категоричната си позиция:
„Скочих рекордните 209 см по време на Световно първенство, на живо пред погледите на милиарди зрители и с възможно най-строгия допинг контрол. Тествана съм стотици пъти по цял свят и отговорност на други е бил броят на допинг пробите и колко години да се съхраняват. Рекордът е нещо, с което се гордея като българка и няма как да го зачеркнат с "нови критерии и стандарти". Освен това този рекорд е на България и няма как да се съглася да отнемат без основание нещо на страната ми.“
Нейният бивш съпруг и треньор Николай Петров също определя предложенията като несериозни. „Рекордьорите се лишават от много неща в продължение на години. Влагат усилия, жертват здравето си – и в името на какво? Сяда някакъв чиновник и с едно вдигане на ръка ти отнема всичко.“
Казусът става още по-заплетен заради ролята на един българин от другата страна на барикадата. Добромир Карамаринов е вицепрезидент на европейската федерация и е посочен като важна фигура, „без чиято ценна помощ и съдействие изготвянето на проекта нямаше да бъде възможно.“
Самият Карамаринов използва профила си в „Туитър“, за да подкрепи реформите. По-късно обаче той се отрече от написаното и обяви, че не е бил разбран правилно – поддържал други предложения от предложения доклад с промени.
„Не смятам, че анулирането на световните рекорди е крачка в правилната посока“, подчерта той в интервю за bTV.
Според мнозина предизвиканата остра дискусия е опит за прикриване на реалните проблеми в леката атлетика – допинг скандали и корупционни практики. „Ръководителите виждат, че спортът е в криза. Хората нямат доверие нито в тях, нито в спортистите. Това е свързано с големия брой сигнали за корупция и за прикриване на положителни проби. Отварянето на темата с рекордите е ефективен метод за отклоняване на вниманието“, смята Чешанков.
За да стане ситуацията още по-заплетена, самият Свен Арне Хансен получи тежки обвинения от бивши атлети. Европейският рекордьор в скока на височина Патрик Сьоберг разказа, че настоящият началник на европейската централа е манипулирал допинг проби, докато е бил директор на турнир в Осло. И дори плащал на „чисти“ атлети, за да предоставят урината си на свои колеги. Хансен, разбира се, отрече и заплаши Сьоберг със съд. Но обвиненията бяха повторени дума по дума и от други бивши състезатели.
След компроматната битка срещу Хансен и нападките срещу Карамаринов в България чиновниците дръпнаха ръчната спирачка на проекта и призоваха за по-широка дискусия.
„Моментът е много деликатен. От една страна двамата трябва да се харесат на обществеността, на световната антидопингова агенция, да спечелят доверието на спонсорите. От друга страна обаче искат да запазят своето име. Ако решението бъде прието, ще си вкарат автогол“, подчертава Чешанков.
Костадинова притежава всички възможни титли. Освен рекордьорка тя е абсолютен доминатор в сектора за скок на височина. Нейни са 6 от резултатите в топ 10 на вечната ранглиста. 197 пъти е преодолявала майсторската граница от 200 сантиметра. Има 18 медала от олимпийски игри, световни и европейски първенства.
Николай Петров често се връща в спомените от треньорските си години. Той акцентира върху факта, че Костадинова е зала стотици допинг тестове и няма положителен резултат. „За времето си контролът беше много сериозен. Може би всяко нещо търпи своето развитие и в днес всичко се прави по-прецизно. Фармацията и медицината обаче също се развиват.“
Постижението от 209 сантиметра е петото най-старо сред официалните световни рекорди. Предишните четири са поставени от атлети от вече несъществуващи държави от бившия комунистически блок - ГДР, СССР и Чехословакия.
В подкрепа на проекта се изтъква, че в онези години състезателите не са били подлагани на извънсъстезателен допинг контрол, а освен това много от препаратите все още са били позволени.
„Ясно е, че условията през 80-те и сега са различни. Нека не забравяме обаче, че и сега новите медикаменти също не са в забранителния списък. Който е спазвал правилата тогава, не може да бъде наказван според правилата сега“, категоричен е Чешанков.
Неговата теза се поддържа и от д-р Ангел Лозанов, който в продължение на 35 години бе лекар на националния отбор и е част от най-големите успехи на родните атлети. „Ако зависи само от стимулацията и от фармацията, аз и моите колеги щяхме да бъдем световни шампиони, защото разполагаме с много медикаменти. Само че не сме.“
Това далеч не е първото предложение за анулиране на рекордите. През последните 20 години темата бе дискутирана няколко пъти. За първи път обаче действащият президент на международната федерация – сър Себастиан Коу – адмирира идеята.
„Има много критици и съвсем малко хора, които подържат предложението. Дори настоящите атлети, които ще бъдат облагодетелствани, не искат да се приемат реформите“, твърди Чешанков.
Докладът ще бъде разгледан на конгрес на международната федерация през август. Хансен се похвали с пълно единодушие в ръководното тяло на европейската централа. Въпреки това в България Карамаринов поддържа позиция, че идеята е само в работен процес и няма да бъде приета. „Не смятам, че ще стигне до гласуване. Дори и юридически може да не издържи“, гласи мнението му пред камерата на bTV.
Николай Петров вече е проучил юридическата страна на въпроса. „Много спортисти са готови да заведат дела. Те получават пари за тези рекорди. Тия хора няма да се откажат. Този спор ще бъде пренесен на друго ниво. Но каквото и да се случи, ще струва много пари“.
И добавя, че е крайно нечестно рекордите да се решават не на стадиона, а на маси и конгреси…
