Те са "Златните 5". Те са великите момичета, които на олимпийските игри в Токио стъпкаха градената десетилетия наред от съдиите пясъчна кула на рускините в художествена гимнастика. Когато видяхме България на първо място в крайното класиране при ансамблите в японската столица, решихме, че това е грешка. Тъпа шега. Вероятно таблото се е развалило. Ей сега съдийките ще сменят решението си и ще възстановят статуквото.
Но, не! Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова обърнаха с хастара наопаки света на художествената гимнастика. Те са олимпийските шампионки на България! Първите олимпийски шампионки, различни от рускините на олимпийски игри. Чудото се случи в Токио това лято и застанали пред камерата и микрофона на bTV за последен път като отбор, преди всяка да поеме по своя път, "диамантите" са категорични:
Коя е думата на 2021-а?
- Чудо! Мечтаехме за това чудо години наред, вече е реалност, представяхме си го толкова дълги години и накрая го постигнахме!
Петте момичета на великия треньор с деликатна душа - Весела Димитрова, биха върнали времето назад само поради един повод и биха се върнали назад само на едно конкретно място:
- На почетната стълбичка в Токио. За да преживеем още веднъж онзи миг!
Най-сладкият им момент?
- Мигът, малко преди да научим, че сме новите олимпийски шампионки. Него бихме го преживели отново и отново!
Те все още понякога не са сигурни, че са будни и че всичко, случило се в Токио, е реалност.
- Всичко е като един сън! Не спираме да преживяваме този момент отново и отново.
Днес олимпийските шампионки с ансамбъла вече знаят със сигурност, че мечтите трябва да бъдат смели, защото се сбъдват.
- Сега се надяваме да изпитаме щастието по друг начин, вече не като спортисти. Започнахме да мечтаем по-смело и се уверихме, че с труд всичко е възможно.
За тях, последните им пет години са минали като на кинолента.
- Откакто ни събраха, до олимпийското злато – това време изтече адски бързо. Препускахме от състезание на състезание. И ето ни днес, тук.
Някои, като Мадлен Радуканова, например, са си дали лично, доста амбициозно обещание:
- Обещах след олимпийските игри да стана много спокоен човек. Това ще е много, много трудно.
За капитана Симона Дянкова пък няма нищо случайно, през което трябва да мине по пътя си:
- След този финал, който имахме, вече сме убедени, че всичко, което ни се случи, е било с причина и сме благодарни.
Ерика Зафирова няма търпение да разбере какво им предстои оттук нататък:
- Нямаме страхове. Любопитно ни е какво ни предстои занапред в живота.
