Българският национален отбор по волейбол предизвика повече емоции на феновете за последната седмица, колкото футболът и баскетболът взети заедно не са успявали за години. „Арена Армеец” се превърна в място за среща на сърце и тактика. Българският национален отбор, воден от Пламен Константинов, се класира за четвъртфиналната фаза, изигравайки три мача, които предизвикаха хипертонични кризи на повече от половината фенове в залата. И то каква зала!
На „Арена Армеец” не са ѝ чужди виковете, скандиранията, ръкоплясканията. Само че този път не става дума за концерт, а за спорт. Волейболът - спортът за който не се говори в България, последния мохикан, останал без гръмки имена и големи спонсори, събра 12 хиляди гърла, които се надвикваха с идеята да изпратят и последната си капка положителна емоция там, на игрището, до любимците си. И това не веднъж или два пъти, а на всеки мач!
И не само там! Ами хилядите пред телевизора и компютъра, загъбили вечерята, сериала и домашните, за да могат да следят дали топката е паднала върху линията или съдията наистина има нужда от куче-водач? И стотиците други, хукнали в студа да търсят билети, за да могат да се докоснат до това кълбо от енергия, което струи от трибуните? Българската публика заслужи уважението на всички волейболни любители с емоционалната си подкрепа. Тя показа, че лесно влиза в ролята на седмия играч и на моменти е способна да събуди дори „мъртвешкото” посрещане на второто ни либеро Владислав Иванов, както се случи във втория гейм на мача срещу Холандия.
„Врящият казан” в залата успя да накара бронзовия медалист от Световното първенство Германия да забрави цялата си тактическа подготовка, а щабът да подготви сложен резервен план за класиране. След поражението, Витал Хайнен и компания извадиха калкулаторите и много прилежно подредиха силните и слабите си отигравания в двата оставащи мача, за да вземат поправителен изпит днес.
Българският отбор ще отвърне на прагматиката със сърце. Съвестта на Пламен Константинов и момчетата в бяло-зелено-червено е чиста. Те ще излязат с вдигнати глави, като герои пред собствените си почитатели, готови да скандират до припадък за да видят топката забита в чуждото поле. Тези момчета, повечето от които контузени, но стиснали зъби, за да участват на такъв форум, няма да ги видите на страниците на модните списания, обяснаващи колко са влюбени в поредната плеймейтка. Те не се бият в гърдите от гордост, че са победили отбор, който до преди години само си е мечтал да се докосне до класата им. От летището няма да си тръгнат с лъскаво возило, а с автобуса на отбора. Дори след загуба няма да откажат снимка и автограф. Ще се опитат да обърнат внимание на всеки един фен, въпреки че са истински звезди, а не резерви в третодивизионен клуб. И не защото политиката на отбора е такава, а защото те са преди всичко хора. Без значение, че в страните, в които играят, са носени на ръце, а двама от тях дори участваха на финал на Шампионска лига. Те чувстват обичта и подкрепата и се борят за нея. Те са „големите герои” в очите на всички малчугани, дошли в залата с мама и татко, за да се докоснат за първи път до спорта, без опасност да бъдат уцелени с бомбичка, камък или част от разпадаща се трибуна.
Точно те са „виновни” за повсеместната еуфория. И ако, въпреки схеми, сметки и съдийски реверанси и с малко късмет и правилна тактика, окичат гърди с медали в неделя, не те ще са най-големите печеливши, а именно публиката, преживяла две от най-емоционалните седмици в живота си. Ще спечелят децата, хукнали към залата, за да могат да подръжават на „батковците”, младите ни надежди, видяли, че смисъл от тренировки все пак има и всички онези волейболни ветерани, дали примера си преди години.
За това, днес бегом към залата, телевизора, компютъра и нека подкрепата към волейболистите ни да е пълна и да покажем на „тариката” Хайнен, че сме добри в едно нещо – да задраскваме красиво написани сметки!
