Да бъдеш втори никога не е приятно. Показал си сходни качества с победителя, но все пак си останал зад него. Малко не ти е достигнало, за да осъществиш целта си.
Вероятно много фенове на спорта у нас все още си спомнят за сребърния медал на Йордан Йовчев от олимпийските игри в Атина през 2004-а година, когато всички освен съдиите признаха, че българският гимнастик се е представил най-добре.
Сребърен медал с тежестта на златен. Това определение може да бъде използвано с пълна сила и за Владимир Илиев с оглед на значението на постижението му. Роденият в Троян състезател стана първият в мъжкия биатлон, завърнал се с отличие от световно първенство.
Неговите родители са сред най-щастливите от феноменалното постижение на българския биатлонист.
Първите стъпки със ските си прави в троянския клуб "Аякс”, а треньорът, видял пръв на тренировка Владимир Илиев – Цветослав Цочев, е щастлив от успеха на своя ученик: "Той живееше близо до стрелбището и дойде и каза, че иска да се опита да тренира биатлон. Така започна. Още от тогава си личеше, че това момче има нещо в себе си, което е изключително. И затова нещата се получиха. Най-вече трудолюбието. Каквото му кажеш, той просто го вършеше на 100%. Нямаше го при него така нареченото "кръшкане”, както при други деца. Просто малко беше различен”, споделя първият наставник на троянския биатлонист.
Майката на сребърния медалист от световното първенство по биатлон – Красимира Илиева, с умиление си спомня: „Той беше в четвърти клас, имаше републикански състезания, където донесе първите си медали от Беклемето. Отвори раничката и показва медалите и аз се зачудих какво става. Казах си: „От това момче може наистина да стане голям биатлонист”.
Илия Илиев – бащата на Владимир Илиев, признава, че след като е подобрил бягането си, тогава е осъзнал, че може да се достигне до големи успехи.
Още в юношеските си години е взет в националния отбор – мъже, където на първото си състезание завършва... предпоследен. Това не го отказва, а единствено го мотивира да продължава да се бори и с трудолюбие да се приближава до заветната цел – медал от световно първенство.
На планетарни шампионати няколко пъти една мишена го дели от успеха, веднъж дори габарит излиза на пътя на отличието. Но това, че нещата не се получават веднъж, не означава, че няма да се осъществят мечтите някой ден.
А този ден е 13 март.
Датата 13.03.2019 не може да бъде забравена от семейство Илиеви, както и от почитателите на българския биатлон. Владимир Илиев – момчето, което с търпение и скромност извървя пътя от пълната раница с медали от републиканско първенство, през трудния дебют, стигна до заветния първи медал в мъжкия биатлон със спечеленото сребро.
„Направо аз се разтреперах. Не чувствах и не можех да говоря. Жена ми само ми казваше: „Внимавай да не ти стане нещо!”. Не можех да спя до 12 часа. И след това се събудих в 04:00, чаках да стане 06:00, за да отваря реповете и да си взема вестниците. И двата спортните ги взех – на първа страница беше и на двата вестника. Стана ясно, че не е сън.”, споделя бащата на Владимир Илиев.
Майката на сребърния медалист признава за свое предчувствие в деня на състезанието: „Тайничко вътрешно си усещах аз още през целия ден, че може би днес ще бъде неговият ден. Ще има някакви победи. Ставах да пия успокоителни. Аз по време на стрелбите стискам палци или излизам навън и не гледам. Големи емоции преживяхме”
Гордият баща признава, че спорт номер едно в семейство Илиеви вече се е променил коренно: „Едно време само футбол гледах. Като почна той биатлон – сега само биатлон гледам. Футболът – на втора страна”
В родния клуб на Владимир Илиев в Троян – "Аякс”, приемат емоционално неговия успех, като признават, че това постижение е огромна мотивация за всяко от децата в отбора. Едно от трениращите момчета е Николай Тодоров, който споделя: „Аз искам да съм като него в бъдеще. Той ми е бил винаги пример за подражание в спорта, още преди да направи това постижение.”
Много емоционален беше поздравът, който децата, трениращи в клуба, отправиха към сребърния ни медалист: „Владо, гордеем се с теб!”, мощно озвучи Беклемето – мястото, от което историята на Владимир Илиев със ски и пушка започна.
