Тя е последната. Но не по спортни успехи. Тя е последната от тенис-клана Малееви. Фамилия, извоювала си през годините правото да бъде приемана като символ на класа, отдаденост и феърплей в аристократичния спорт в световен мащаб.
Тя е Магдалена Малеева. От две десетилетия вече не е №4 в ранглистата на най-добрите на планетата. Днес обаче е №1 в очите на трите си деца: Юлия (10 г.), Марко (9 г.) и Нина (5 г.). Те са плод на любовта й с Любомир Ноков – управител на „Био България”, производител на биопродуктите от марката harmonica и собственик на магазините от веригата „Биомаг”.
Тенисът остава страстта на Маги дори след официалното й отказване през 2005 г. След 15-годишен стаж в тенис елита, най-малката дъщеря на Юлия Берберян насочва усилията си в сфера, която винаги й е била на сърцето – опазването на околната среда, здравословното хранене и начин на живот. През 2006 г. предприема инициативата „Горичка” с цел популяризиране идеята за устойчиво развитие, а през 2010 г. е в основата на серия от форуми по теми като „Родителство”, „Храна”, „Дом” и „Бизнес”.
Маги не обича да е център на внимание. Избягва светлината на камерите и не дава често интервюта. Затова и положителният й отговор да говори пред bTV хем ни радва, хем ни задължава.
Срещаме се там, където най-малката от сестри Малееви прекарва всяка „свободна” минута – в тенис-академията „Малееви”. Пристига с швейцарска точност. Изглежда така, сякаш току-що е излязла от съблекалнята на „Уимбълдън”. В перфектна форма, все едно и сега е част от професионалния спорт.
Всъщност това е почти вярно. Защото, когато ни прие, Магдалена се бе запътила право към кортовете на „Ол Инглънд Клъб” за участие в Турнира на легендите.
Дали спортната дисциплина остава за цял живот?
„Да. Дори и за този турнир, който е повече с шоу характер за публиката, държа да съм прилично подготвена. Тренирам всеки ден и тичам - това е, на което тенисът ме е научил. Че без да се трудиш и да полагаш усилия, нищо не се получава.”
След тези думи Маги загрява съвестно в продължение на половин час. След това ни вмества във времето за въпроси и отговори. Всяка грешка и всеки неточен удар я нервират.
Разбира се, че годините са я смирили. Поне в известна степен.
„Сега съм доста по-зряла и дори някои неща да не ми се получават, не ги приемам толкова тежко, докато преди всичко беше на живот и смърт. Всяка тренировка, всеки мач, всяка ударена топка трябваше да е или перфектна, или не ставаше.”
В Лондон бившата четвърта ракета в света избира да бъде в компанията на най-голямата си дъщеря – Юлия.
„Това за нас стана традиция. Това си е нашето момичешко, женско време и тя ужасно много се радва. Не толкова, че ще играя, ами че ще бъде една седмица само с майка си, без друг да я тормози.”
Извън корта светът на Маги се свежда до три чифта детски очи и мечти – тези на Юлия, Марко и Нина.
И тук идва голямата изненада. Нито едно от дечицата й не се вълнува особено от тенис, не иска да играе тенис и е твърде малко вероятно някога да хване здраво ракетата. Шампионският ген, който Маги и каките й носят, е закодиран в наследниците им, но както и при Мануела и Катерина, така и при нея, изборът на спорт е друг.
„За мое разочарование не им се играе много тенис. Наясно са какво съм правила. Знаят тук с какво се занимавам. Знаят какво е тенис. Гледали са по телевизията. Но няма да играят тенис. Май че така изглежда. Може би Нинчето - за нея има някаква надежда.”
Отрочетата на Маги обичат да ритат футбол. И да свирят на китара. Бабите и дядовците помагат много, но все още тя и мъжът й се притесняват да ги пускат сами навън. Малеева мечтае за деня, в който спокойно би оставила децата си да се пътуват сами.
Лятото е време за малките да мързелуват, а родителите им да отпуснат юздите, които иначе държат изкъсо. Майка им изготвя стройна програма, в която всичко е по часове и по минути. Защото стоманата се калява, докато е гореща.
„Сега е много лежерно, защото са ваканция и не следим толкова кога лягат и кога стават. Но иначе е доста стресово сутрин, докато ги изпратим и тримата на училище. Аз им приготвям закуска и обяд. Следобед понякога ги водя на футбол, на китара....Както за всеки многодетен родител, който работи, е много, много натоварено. Но с мъжа ми си споделяме задачите и горе-долу се справяме.”
Мануела, Катерина и Магдалена. През 80-те и 90-те години на миналия век сестри Малееви завладяха света на тениса. Най-малката от триото - Магдалена, обаче не вярва, че успехите й на корта ще се помнят още дълго.
„Аз съм сигурна, че няма да бъда запомнена. В смисъл - не си правя никакви илюзии. Този въпрос не ме интересува. Нещата, които правя, не ги правя, за да бъда запомнена, а защото мисля, че има смисъл и ми харесват.”
Интервюто приключва. Време е Маги да се връща на корта. Неусетно, докато говорим, около нас се е събрала публика, която искрено се вълнува. Някои хора не могат да повярват, че на 42 години тя изглежда така. А за други Магдалена просто никога не е спирала да се състезава. И в това има истина. През март Малеева игра финал на държавното първенство у нас, който великодушно „загуби” от 17-годишната ни надежда Гергана Топалова.
Има ли все още тенис-мечти?
Да. Една, но специална. От академия „Малееви” да произлезе такъв завършен талант, какъвто е Григор Димитров.
Тръгваме си. С чувството, което човек изпитва след разговор като този. С много смисъл и позитивна енергия.
Опитахме се да ви разкажем за Маги – шампионката, майката, бизнес-дамата, момичето, което живее активно и което вярва, че смисълът на този свят е в движението. В крачките напред. И в убеждението, че човек наистина е това, в което вярва, благодарение на постъпките си.
