Едва когато загубиш нещо, осъзнаваш колко важно е било за теб и колко ти липсва. Едва когато нещо близко до теб изчезне, разбираш, че светът се е променил. Никой в настоящата мрачна реалност на пандемията не би трябвало да смята, че спирането на спорта има значение на фона на кризата в световен мащаб. Но мнозина от нас правят точно това, макар и тайно.
Спортът играе различни роли. Той е развлечение, емоция, щастие и разочарование. Начин да разберем кои сме всъщност. Изход от проблемите. Драмата на игрището може да ни накара да се почувстваме по-добре или по-зле, но и в двата случая забравяме за неща, които често са извън нашия контрол.
Спортът е рутина, подреждаща дните и седмиците ни. Да разгледаме футбола, например. Съботното утро винаги е по-приятно от понеделнишкото. Вторник и сряда вечер са по-чакани от същото време в четвъртък или петък. За футболните фенове в Англия най-приятно е пет минути преди 15 ч. местно време в събота - истинското начало на маратона във Висшата лига през уикенда. А за тифозите в Италия - в неделя.
Спортът представлява и календар. Във футбола лятото е за промени и гръмки трансфери. Краят му маркира началото на сезона. Новата година е и отварянето на зимния трансферен прозорец. Приятното време се завръща, за да посрещне последните мачове от кампания - битки за трофеи, европейски квоти или оцеляване.
Спортът има своята логика, поне в по-голяма част от времето.
Нищо от споменатите обаче не изглежда наред в момента. Светът е в клопката на коронавируса. И спортът се превръща в призмата, през която гледаме на него.
Доскоро за мнозина COVID-19 бе теоретична заплаха, а не лична. След разбиването на рутината и затварянето на пътищата ни за временно откъсване от реалността обаче, идва осъзнаването какво се случва.
Вместо голове, гледаш и слушаш за нарастващ брои на заразени и починали. Научаваш, че вирусът не е за непознати, далеч от твоя свят. Не подминава и спортните звезди. Егоистично е да мислиш какво би означавал за титли, плейофи, промоция, изпадане. Да губиш време, разсъждавайки как би се отразил на залози и планирани вълнуващи уикенди. Но това е и един начин на осъзнаване, че има проблем и той вече не е само на останалите.
Нещо тривиално като отлагането на мач всъщност оказва огромно влияние върху живота не само на милионерите, които щяха да участват в него, но и на тези в трибуните.
Не би трябвало, но спортът има значение. За хората той e и усещане, че си част от общност. На стадиона, до напълно непознати, но носещи същите цветове. Там, където сякаш си у дома. Или наистина вкъщи пред телевизора, пишейки съобщения в чатове, реагирайки по сходен начин с милиони по света. Чувстваш, че си част от нещо много по-голямо.
Може би предстоят още доста странни дни и седмици. Може да са толкова празни, колкото не са били никога преди.
И все пак трябва да запазим невидимите връзки и чувството за принадлежност към нещо велико. Навярно ще мине много време, за да се върне познатият ред. Когато това се случи, празненствата ще започнат от спорта.
Издържал е куп тестове на времето - войни, финансови кризи и пандемии. Олимпийските игри през 1948 г. се провеждат цели 12 години след предишните, но представляват израз на колективното желание за продължаване напред, без поглеждане през рамо.
Няма значение, че европейското първенство по футбол и отделните шампионати и турнири бяха отложени. По-важна е сигурността, че ще ги гледаме отново. А когато това се случи, пак ще има над 90 минути на недоволство или радост, които ще преживяваме като щастливи глупаци. Рутината, структурата, временното отдалечаване от проблемите. Те ще се завърнат.
bTV призовава: останете си вкъщи!
