Диего Марадона почина близо месец след 60-годишния си юбилей. Легендарният нападател получи сърдечен удар и издъхна в дома си в Тигре, потапяйки в скръб целия футболен свят.
Аржентинецът живя както и игра - бурно, емоционално и на пълна газ.
Футболният му път започва във Вила Фиорито - в покрайнините на Буенос Айрес. "Златното момче" бързо е забелязано от специалистите в школата на първодивизионния "Архентинос хуниорс".
Като 12-годишно хлапе, подаващо топките на мачовете, той има и специална задача - да забавлява публиката на полувремето. Най-често го прави, жонглирайки с портокал, а представянето му получава повече внимание от играта на самите футболисти.
На 15 се появява за първи път в мач за мъжкия тим на "Архентинос хуниорс", на 16 вече е национален състезател и най-младият дебютант в историята на Аржентина. На 17 става голмайстор, на 19 е футболист на годината.
По онова време журналистите силно се вълнуват дали той е "новият Пеле": "Аз съм Марадона, няма нищо ново. Просто искам да бъда Марадона", отговаря младият Диегито.
Постига безспорен успех, но пътят му към върха не може да се сравнява с историите на другите преди него.
В началото всичко му се получава по мечтан начин. Два пъти чупи трансферния рекорд. През 1982 година Марадона преминава в "Барселона" за сумата от 4 млн. долара, но е обявен за полубог едва две години по-късно. След още един рекорден трансфер (близо 7 млн. долара) той отива в "Наполи" - не особено голям клуб, който винаги е бил в сянката на грандовете от северна Италия.
С гения на Диего "неаполитанците" не само хвърлят ръкавицата на богатите "Ювентус" и "Милан", но стигат и по-далеч. Печелят първата си титла на Италия през 1987-а. Три години по-късно идва и втората и засега последна във витрината на "партенопеите".
Повече от 80 000 посрещат Марадона на стадион "Сан Паоло" в Неапол, с годините пред вратите на дома му продължат да се тълпят хора. Неапол, като повечето големи градове в Италия, си има фанатизирани фенове....
Веднъж дори една медицинска сестра си открадва кръв от неговата проба, за да я занесе в църква. За местните той е светец. Донякъде се справя с еуфорията, тъй като с топка в крака всичко му се получава. Това обаче е временно.
"На футболния терен животът няма значение. Проблемите губят смисъл", сподели преди време дон Диего в документален филм.
Марадона печели световното първенство с Аржентина през 1986 г. През 1989 г. вдига Купата на УЕФА с "Наполи".
В края на кариерата си може да се похвали с 259 гола в 491 мача на клубно ниво.
Извън терена обаче нещата излизат извън контрол. Увлича се по кокаина, често изпада в депресия. Разрушава се внимателно създадения от хората в обкръжението му балон. Свитата от роднини, която го следва по петите и в Барселона, и в Неапол, продължава да се възползва от предимствата и луксозния живот на футболната му кариера.
Пороците обаче не прощават. Дори да се казваш Диего Армандо Марадона. Кариерата му в националния отбор приключва на световното първенство през 1994 г., точно преди мача срещу България... след 34 гола в 91 срещи.
За втори път е наказан от ФИФА за положителна проба за допинг.
"Божията ръка", с която отбеляза срещу Англия на световното през 1986 г. или "Гола на века" след феноменалния му дрибъл в същия този мач са незабравими. Незабравими са обаче и провалите му - като телевизионен водещ, като национален селекционер на Аржентина.
В последните години Марадона, който още като футболист се увличаше по наркотиците, лежа в болница няколко пъти.
През януари 2019 г. бе приет в клиника, за да се лекува след вътрешен кръвоизлив.
Дон Диего беше една от атракциите на световното първенство по футбол в Русия през 2018 г. Той изгледа няколко мача на живо, като винаги реагираше бурно. Това наложи намесата на лекарски екип.
В миналото аржентинският любимец често е посещавал клиники, в които да се лекува от зависимостта си към наркотиците и алкохола. През 2004 г. той имаше проблеми със сърцето и дишането заради злоупотребата с кокаин, а през 2007 г. се опита да се отърве от пристрастеността си към алкохола, посещавайки център за рехабилитация в Буенос Айрес.
