Тончо Тончев е един от най-успешните български боксьори в историята. Бивш интерконтинентален шампион във версиите Световен боксов съвет (WBC) и Световна боксова асоциация (WBA). Печелил е и пояса на Европейския боксов съюз. Участвал е на две олимпиади, носител е на сребърен медал от игрите в Атланта през 1996 г.
Точно преди 20 години той е на 30 секунди от титлата. Води с 3:2 точки срещу алжиреца Хосин Султани. Златният медал обаче му е отнет. Не от съдбата. Не от съперника. Дори не от съдиите. Нашите треньори се объркват, че всъщност той губи в резултата. Нареждат му да се хвърли напред. Тончев се открива и получава удар - 3:3. Титлата отива при алжиреца със съдийско решение...
„На финала оставаха 30 секунди. Аз водех с 3:2 съдийски гласа и отдолу от треньорския щаб бате Гошо се провикна, че губя с една точка. Тръгнах да наваксам тая точка. Бия един удар, обаче в същото време и алжирецът вкарва един удар. Неговият го точкуват, моят - не”, разказва пред bTV Тончев.
Това до голяма степен означава, че именно българи са причината боксьорът от Сливен да не стане олимпийски шампион.
„Отначало не ме беше яд. После вече, като се сетя, почват да ме побиват тръпки, защото за 30 секунди ти се обръща живота на 360 градуса”, добавя Тончев.
След игрите в Атланта Тончев става професионалист. Той постига 24 победи в първите си 24 мача. И е най-успешният ни състезател в профи бокса преди Кубрат Пулев.
20 години след медала в Атланта Тончо Тончев е в родния си Сливен, но вече предизвикателствата са различни. Сега трябва да опази повече от 200 декара слънчеви батерии.
„Няма срамна работа. Срамно е да лъжеш и да крадеш. Живея нормален живот. Гледам семейството си, внучката, децата. От работа – вкъщи, от вкъщи – на работа. Като не съм на обекта, съм в залата по бокс”, споделя охранителят–олимпийски вицешампион.
След края на кариерата си преди десетилетие Тончев се отдалечава от бокса, но вече 5 месеца тренира деца в собствения си клуб „Добри Загоров” в Сливен.
„Искам децата да станат по-добри от мен, но най-вече да бъдат хора, да уважават по-големите. Най-ценният урок, който съм научил, е, че скромността краси човека. Трябва да бъдеш скромен, трябва да бъдеш учтив, вежлив. Днес, като те видят, че си скромен, учтив, вежлив, те мислят за някой балък”, категоричен е Тончев.
