16 август е паметна дата в българския спорт. На 16 август 2008-а година България печели последната си олимпийска титла - титлата на Румяна Нейкова.
10 години по-късно титулуваната ни спортистка не се е променила. Продължава да бъде все така лъчезарна и усмихната, заредена с енергия. Заедно с мъжа си Свилен Нейков, тя готви част от бъдещите ни надежди в спорта във втория си дом – Панчаревското езеро.
"16 август е ден, който е много чакан. Както за моя треньор, така и за цялото ми семейство, защото всички бяхме много отдадени за това състезание... на Пекин. Състезание, в което аз самата знаех, а и всички около мен знаеха, че ще е последната ми пета олимпиада. Пети последен опит за покоряване на златото.", разказа Нейкова пред bTV.
"Всяка година този ден е много важен, той е черешката на тортата в спортната ми кариера."
"Човек винаги трябва да има цели, да ги гони и да ги постига. С постигането ми на златния медал, с постигането ми на първо място в Пекин, аз доказах на себе си, че мечтите се сбъдват. За да може една мечта да се сбъдне, човек трябва да работи, докато мечтае. Ако си седиш в хола и мечтаеш – няма как да стане. Трябва да работиш за мечтите си и те наистина се сбъдват."
"Помня не само финала в Пекин. Помня цялото ми пребиваване в Пекин, защото то започна с много сълзи... с контузия. В момента, в който ме заболя кръстът, пред очите ми като на филм мина абсолютно всичко: от първото ми състезание за първи път в лодка до момента. Времето беше толкова влажно, толкова мъгливо, че от рамките на 30 метра не се виждаше треньорът Свилен Нейков, който беше с колелото. Не го виждах. Може би и от болка не го виждах. И само казах: "Е, това вече е краят!".
"Помислих си: "Никога няма да спечеля златен медал. Господ не ми е отредил да бъда олимпийска шампионка. И толкова много сълзи… Такова разочарование, толкова бях паднала духом", припомни си тя.
Нейкова разкри, че в последния момент е получила изключително ценна помощ от германски лекар, който се грижел за параолимпийците.
"Тогава в Пекин за първи път се проведеха параолимпийски игри за хора с увреждания по гребане. От германците се намери един доктор, който бе със "златни" ръце. Стигнахме до финала през всичките гонки, които трябваше да се минат. В момента, в който се отблъсквах от пристана и Свилен вече започваше да дава последните си напътствия, няма да забравя думите му: "Можеш да станеш олимпийска шампионка, но всичко е в твоите ръце!"
"Имам две неща, които правя, когато застана на старта. Първото е да погледна надясно или наляво, където са колоездачите, треньорите, за да го видя, за да се успокоя, че той е там (б.ред. Свилен Нейков). Другото е да застана на старта, да погледна нагоре към небето и да кажа: "Господи, ти пред мен, аз след теб – тръгвам и каквото стане!".
"Когато минах финалната линия, бях сигурна. Излизайки на пристана бях казала, че вляза ли първа в последните 500 метра, няма да има сила, която да ме победи."
"На пристана близо 10 минути не можех да изляза от лодката от изтощение. Просто от кръста надолу краката си изобщо не ги чувствах, изобщо не можех да направя усилия да стана от нея. В първия момент хората се притесниха. Искаха да ми окажат медицинска помощ, но аз не исках такова нещо… защото съм олимпийски шампион. Събрах всичките си сили, за да стана."
В края на интервюто тя си пожела след 20 години да не се говори за нея като за последния ни олимпийски шампион.
"Нека след 20 години да имаме повече медали. България наистина заслужава своите шампиони. Обществото го заслужава, защото те дават пример на подрастващото поколение."
"Спортът ще помогне на всеки един да се изгради като личност с главно "Л", завърши олимпийската шампионка.
