Не са редки случаите във футбола, в които разликата в класите между два отбора бива компенсирана от морално-волевите качества на даден отбор, съчетани с мощна подкрепа от трибуните. Разбира се, има и тимове, които постигат успехи въпреки перманентната липса на публика, но това състояние на нещата не може да продължава дълго време.
Португалският Каза Пия спада към една отделна и рядко срещана категория – клуб с историческо значение, който се опитва да изгради своето настояще от нулата. Макар тимът да възниква през 1920 г., за да проследим историята му трябва да се върнем доста по-назад – до 1780 г. Тогава в Лисабон е създадена организация, чиято основна задача е грижата за деца, останали без родители, като конкретният повод е разрушителното земетресение от 1755 г.
Инициативата е на кралица Мария I де Браганса, а отговорник за нейното реализиране е полицейският началник Диого Инасио де Пина Манике. Под ръководството на организацията Каза Пия са създадени близо 10 училища с около 4700 възпитаници, а първата нейна локация е замъкът Сао Жорже.
Възпитаниците на учебното заведение, известни като казапианос, се отличават със своето трудолюбие и находчивост, които се показват във всички обществени сфери. В началото на XX век те са сред първите апостоли на футбола в Португалия и са в основата на формирането на клубове като Бенфика и Витория Сетубал. Едва след като разпространяват най-великата игра, част от тях се сещат, че няма да е лошо да се създаде клуб, който да прославя техния дом. Началото е повече от обещаващо – 2 месеца след основаването си Каза Пия побеждава Бенфика и печели трофея Херкулано Сантош, а когато на 18 декември 1921 г. Португалия играе първия си международен мач (1:3 от Испания) в състава има четирима техни състезатели, включително капитана Кандидо де Оливейра.
През сезон 1938-39 тимът взима участие в първенството на страната за пръв път, но дори и най-големите песимисти едва ли са мислили, че изпадането му ще е последвано от огромна пауза, която ще продължи до 2019 г.
Понастоящем Каза Пия се представя успешно в Примейра лига и преди началото на отминаващия уикенд заемаше 6-о място във временното класиране. Клубът е собственост на Роберт Платек, който ръководи съдбините и на италианския Специя, където капитан е българинът Петко Христов.
И докато в италианския клуб ударно се инвестира в инфраструктура, играчите на Каза Пия продължават да се скитат немили-недраги. Клубното съоръжение "Пина Манике" е с капацитет 2574 седящи места и може да има статут единствено на тренировъчен терен.
В началото на своя период в елита тимът домакинстваше на колосалния стадион "Насионал до Жамор", където по принцип се играят финалите за националната купа. Неговите близо 38 000 седящи места обикновено оставаха празни и това накара ръководството да потърси варианта със стадион "Мунисипал" в Рио Майор. Населеното място се намира на 84 км от столицата и след разпада на местния отбор през 2010 г. общинският стадион остава напълно неизползван.
Капацитетът му от почти 7000 седящи места го прави идеален за отбор с фенската маса на Каза Пия, като надеждите са същевременно да бъдат привлечени и жителите на населеното място, чиито брой е малко над 21 000. Именно тук в началото на годината "новодомците" победиха Бенфика с 3:1 и сега всички се настройваха за взимането на още един скалп – този на шампиона Спортинг.
И докато на терена шансовете на отбора за поне точка не изглеждаха лоши, обстановката около стадиона подсказваше само едно – на трибуните съотношението ще е 3 към 1 в полза на "лъвовете". Множеството сергии с фен-артикули на лисабонския гранд, пълните заведения с техни привърженици още от центъра и непрекъснато идващите автобуси и коли подсказваха едно – тази вечер Спортинг ще се чувства като у дома си.
Срещу организираната подкрепа на гостуващата агитка домакините се бяха подготвили единствено с клубни знамена, оставени за посетителите на централния сектор, като на някои седалки можеха да се видят и плюшени гъски – препратка към клубния символ.
С излизането на двата отбора на терена се появи и изненадващ транспарант, придружен от импровизирана заря, но дори и той не стресна по никакъв начин гостите.
Каквито и тактически планове да е имал Жоао Перейра за този мач, всичко рухна още до 34-ата минута след головете на Гонсало Инасио и Виктор Гьокереш. Поради неуредици в организацията на домакините имахме възможност да наблюдаваме срещата зад една от вратите и бързо стигнахме до една очевидна истина – на живо шведът е дори по-опасен, отколкото на телевизионния екран. Отличната му физика и скорост правеха така, че защитата на Каза Пия изглеждаше като играеща на забавен каданс и той спокойно можеше да се поздрави с хеттрик в срещата, при това без да изглежда, че е положил кой знае какви усилия.
Макар интригата да се върна в края на полувремето след нелеп автогол на Рикардо Ешгайо, за разлика от мача с АВС този път тимът на Руи Боржеш не допусна изненади. Те бяха улеснени и от обстоятелствата – основният реализатор на Каза Пия Касиано бе контузен, а по неясни причини представящият се отлично в последния месец Андриан Краев остана на пейката и изобщо не се появи.
При тази ситуация третото попадение, дошло след точно изпълнена дузпа от Гьокереш, просто даде начало на купона по трибуните, тъй като победата пращаше Спортинг отново на върха с 3 точки пред Бенфика. А за Каза Пия останаха тежките размисли, защото веднага след мача част от феновете от централната трибуна, които преди малко развяваха техни знамена, чакаха с нетърпение излизащите от съблекалнята играчи на съперника, снабдени с техни фен-артикули. Каквото и да говорим, подкрепата от трибуните не може да бъде заменена с нищо.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
