Футболна топка се търкаля покрай крематориуми и газови камери в нацистките концентрационни лагери. Топка, благодарение на която някои затворници оцеляват.
Днес, 27 януари, е Международният ден за възпоменание на жертвите на Холокоста. А испанското издание Marca посвети обширен материал за жестокостта, надеждата и най-великата игра.
"Крематориум III в Аушвиц II-Биркенау е с капацитет да изгаря до 1440 тела всеки ден. Разполага с пет тройни пещи и огромен комин, който денем и нощем бълва дим и човешка пепел. Само на няколко метра, в сектор BIIf, се намира футболно игрище.
"Започнахме да го строим в началото на пролетта зад болничните бараки. Отзад имаше ограда с бодлива тел, а зад нея - товарната рампа край железопътните релси и безкрайните пристигащи и заминаващи влакови композиции. А отвъд нея - женските бараки. Вдясно от футболното игрище бяха крематориумите. А отсреща - малка горичка, която трябваше да се пресече по пътя към газовите камери", спомня си Тадеуш Боровски, затворник 119 198. Откъсът е от книгата му "Насам към газа, дами и господа".
Сектор BIIf е парче тревиста земя, разположено точно до железопътната линия. Задънената линия, отвела стотици хиляди хора към смъртта. Там депортираните, пристигащи в концентрационния лагер, са слизали от вагоните. Там са се провеждали селекциите. И там есесовските лекари са решавали кой ще умре и кой е годен за работа.
Възрастните, болните, слабите и всички онези, които по някаква причина или по прищявка на нацистите не са могли да допринесат за Третия райх, са били отвеждани до газовата камера и крематориум №3.
В Аушвиц I площадът за поименни проверки, разположен между блокове 15 и 16, е бил използван и като импровизирано футболно игрище. До него е стърчала бесилката, където есесовците са провеждали екзекуции.
Футболът, колкото и да е невероятно, е присъствал в лагерите за унищожение. И на някои от осъдените на смърт е било позволено да гонят топката.
Санитарният лагер Маутхаузен, където затворниците са били отвеждани да умрат, е бил наричан Лагер на смъртта. Хиляди болни и гладуващи са загивали там, лишени от всякаква медицинска помощ.
Много близо до тази кланица се е намирало футболното игрище на СС. "По това време там са се провеждали мачове, често срещу местни отбори. Местното цивилно население също е можело да присъства и по този начин хората са ставали косвени свидетели на масовата смърт в Санитарния лагер", пише на уебсайта на Мемориала.
По-късно това футболно игрище имало друга, по-зловеща цел. Американската армия, която отворила портите на Маутхаузен на 5 май 1945 г., го използвала като гробище за затворниците, починали в дните след освобождението.
През 50-те години на миналия век, всички тези тела били ексхумирани и репатрирани. Или погребани в новото гробище на бившия Лагер II. Днес земята, където СС организира тези мачове, е зелена поляна, където все още личат очертанията на футболното игрище.
Затворниците от Маутхаузен играят футбол на площада за поименни проверкис. Само на няколко метра се намират газовата камера, камерата за екзекуции и крематориумът.
Депортирани от Испания изиграват първите мачове в лагера, като рискуват живота си. Импровизирана парцалена топка, парче хартия, кожа и връв. Това е всичко, с което разполагат, за да започнат.
"Това беше мач между испанци. Германците и поляците ни казаха, че сме луди, че есесовците ще ни пребият до смърт, че е забранено. Чувствахме, че независимо дали е забранено или не, важното е да повдигнем морала си", спомня си Луис Хил в книгата "Синият триъгълник" от Мариано Константе и Мануел Разола.
"Въпреки че този първи мач със сигурност не представляваше спортен интерес, той все пак беше първата ни победа срещу СС. Чувствахме се по-силни", продължава Хил. Една най-обикновена топка повдига духа и укрепва морала.
"През февруари 1939 г. СС разрушава бараките на специалния лагер, разположен на площада за поименна проверка. Малко след това на мястото е създадено импровизирано футболно игрище. В една неделя през април 1939 г. там се провежда първият футболен мач, организиран от администрацията на лагера. Отбор от еврейски затворници трябва да играе срещу отбор от нееврейски затворници", пише на уебсайта на Мемориала.
"За СС мачовете служеха за поддържане на привидна нормалност и за прикриване на престъпния характер на лагера. Не е случайно, че футболното игрище е едно от местата, които СС показва на външните посетители", продължава обяснението.
Нацистите използвали футбола като маска за изтреблението…
Междувременно в Дахау също се играят мачове на площада за поименна проверка. СС организирали турнири и раздавали определени привилегии, за да увеличат производителността на затворниците.
Нереалният контраст между футбола и екстремното насилие личи в разказите на оцелелите. Често участниците в мачовете долавят като фон неописуемата миризма на горящи тела.
Това са само няколко примера. Има и други лагери на смъртта, където присъства футболната топка - Грос-Розен, Заксенхаузен, Нойенгаме... В някои гета дори са организирани първенства, например Терезин.
Но футболът, който се играе край крематориуми и газови камери, означава живот в лагерите на смъртта. Защото това, което започва като забавление за отегчените от убийства есесовците, в крайна сметка се превръща в начин за оцеляване.
В тези фабрики на ужаса, проектирани и замислени от нацистите изключително за изтребление, някои са спасени от топката. "Футболистите", които развличат нацистите, получават малко допълнителна храна - супа, може би парче хляб, картоф или парче изгнила наденица.
Дават им се и по-леки задачи - на закрито, защитени от студа, снега, дъжда или силната жега. Понякога дори в кухнята. В нацистките лагери почти всички страдат, работят и умират... Но някои успяват да преминат през този ад.
"Оцелях не само защото имах късмет с коменданта, но преди всичко защото спортувах, преди да пристигна. И защото бях вратар", казва Бронислав Цинкар, затворник 183. Показанията му са запазени в архива на музея в Аушвиц.
Днес, 27 януари, се навършват 81 години от освобождението на Аушвиц от съветската армия.
Днес, 27 януари, е Международният ден за възпоменание на жертвите на Холокоста.
Дано никога повече да не играе футболен мач в лагер на смъртта."
