на живо

3% шанс за живот и една песен, която го върна при децата му

Разказът на баскетболистът Акиле Полонара не е за хора със слабите сърца

3% шанс за живот и една песен, която го върна при децата му

Историята на Акиле Полонара е разказ за човек, който е погледнал смъртта в очите – и е избрал живота.

Снощи в Торино го аплодираха. Усмихнат, прегръщащ всички, той дори вкара кош по време на събитие, съпътстващо финалите за Купата на Италия по баскетбол. Но зад тази усмивка стоят месеци болка, страх и безсънни нощи.

Акиле премина през рак на тестисите, остра миелоидна левкемия, трансплантация на костен мозък, експериментални терапии във Валенсия, тромбоза и пет дни в кома.

„Не съм герой“, казва той тихо. „Изпаднах в кома и се събудих. Не виждам нищо героично.

„This Sunday“

Но има нещо дълбоко човешко в начина, по който разказва. За момента, в който са махнали сондата, за загубата на съзнание..., за песента „This Sunday“, която слушал сам в болничната стая. Когато съпругата му Ерика я пуснала отново, той се разплакал. Апаратите започнали да пищят, числата да скачат. Тялото му било крехко, но сърцето му – живо.

Събудил се дезориентиран. Не помнел дори кога се е родила дъщеря му. Трябвало да сглобява всичко отначало, да подреди себе си отново - спомени, минало, вкусове и аромати.

Епикриза ще бъде дълга...

Полонара беше диагностициран с миелоидна левкемия. В края на 2023 година пък той чу диагнозата рак на тестисите, като успя да се върне в игра само след месец и курс химиотерапия.

Той е една от най-популярните фигури в италианския баскетбол, с участия в Евролигата и на последното световно първенство.

Снимка: Reuters

Най-тежкият момент не бил физическата болка. Била мисълта да се предаде. Когато чул диагнозата остра миелоидна левкемия, светът отново се сринал. „Помислих си да скоча през прозореца. Да сложа край.“

Вяра, надежда и любов

Но тогава видял лицата на жена си и децата си. „Не е честно децата ми да растат без баща. Или да мислят, че баща им не се е опитал.“

Днес той гледа на баскетбола не като на професия, а като на радост. „Искам пак да му се наслаждавам.“ Остава му още една операция – малка в сравнение с всичко преживяно. А след това? "Ще видим..."

Болестта го е променила. Някога се е молил всяка вечер. Днес не може. „Казват ми, че съм благословен. Но тогава кой ме разболя? Защо аз...?“

Виж всички предложения от брошурата тук