Красимир Балъков, един от гениите на Златното поколение на българския футбол, навършва 60 години днес!
Роден на 29 март 1966 г. във Велико Търново, той се утвърждава като техничен и интелигентен атакуващ полузащитник - един от най-добрите на своето поколение.
Емблематична фигура в историята на Етър, за който играе в периода 1983 - 1990 г. В края на този период отборът от Велико Търново разполага с доста солиден състав, като Балъков вещо дирижира колегите си Бончо Генчев, Цанко Цветанов, Трифон Иванов, Илиян Киряков, а треньор е Георги Василев.
Етър стремглаво се е насочил към върховете в българския футбол, когато през зимната пауза Балъков подписва предварителен договор с ЦСКА.
Техничарът дори е представен на привържениците на "армейците" като ново попълнение за пролетта, а това от своя страна довежда до масови протести в старопрестолната столица, където привърженици на Етър не искат и да чуят за трансфер в ЦСКА на техния кумир. Нещо повече - те заплашват да блокират пътя с жива верига, но да не пускат Бала по пътя за София. Някъде по това време идва офертата от елитния португалски Спортинг и шефовете на Етър продават суперзвездата си в Лисабон.
Там той се налага като ключов играч, ставайки един от малкото български футболисти, успели в силна европейска лига без да минават през „грандовете“ в България. През 1995 г. продължава в Щутгарт, където остава до края на кариерата си през 2003 г.
С националния отбор на България Балъков има 92 участия и 16 гола, като е част от историческата селекция, която достигна до полуфиналите на Световното първенство в САЩ през 1994 г. – най‑големият успех в българската футболна история.
Като треньор той води клубове в Швейцария, Хърватия, Германия и България, включително националния отбор, както и Локомотив София, и Септември. Беше директор в ЦСКА 1948.
„Футболът е въпрос на страст, уважение и труд. Когато го обичаш, той ти дава всичко обратно“ — философия, която отразява начина, по който Балъков подхожда към любимата си игра.
* Играе за Етър (1983-1990), Спортинг (1991-1995) и Щутгарт (1995-2003).
С „виолетовите” в „А“ група има 143 мача и 35 гола. Шампион на България за 1990/1991 г, бронзов медалист през 1989 и 1990 г.
* Носител на Купата и Суперкупата на Португалия през 1995 със Спортинг, финалист за купата през 1994, вицешампион през 1995 и бронзов медалист през 1991, 1993 и 1994, обявен е за най-добър футболист в Португалската Суперлига през 1992 г. от в. „А Бола“.
* Носител на Купата на Германия през 1997 с Щутгарт, вицешампион през 2003, финалист за КНК през 1998, носител на Купа Интертото през 2000 и 2002 г.
* Футболист № 1 на България през 1995 и 1997 г.
* Има 92 мача и 16 гола за националния отбор, играл е на две световни и едно европейско първенство, като по този начин заема четвърта позиция в ранглиста за най-много участия след Стилиян Петров, Борислав Михайлов и Христо Бонев. Футболист номер 1 на България за 1995 и 1997 г.
* Сърцето на отбора ни на световното в САЩ през 1994 г., избран е в Идеалната единайсеторка на световното първенство. На американска земя Бала носи фланелката с номер 20 и играе във всички 7 мача, които България изиграва до спечелването на бронзовите медали в Лос Анджелис.
* Последният му с националния екип е на 30 април 2003 г. - приятелски мач с Албания в София.
Почетен гражданин на Велико Търново.
Честит рожден ден!
